Неочаквано ме обзе непреодолимо желание да надникна във вилата на неприятния мистър Стол. Пропълзях боязливо нагоре по пътечката с чувството, че съм крадец, когото дебнат, и се взрях в покритите с капаци прозорци. Вилата не се различаваше от останалите, беше досущ като моята, само дето в един ъгъл на балкона издайнически се търкаляха куп бутилки. Погнусих се от това животно… Изведнъж нещо друго привлече погледа ми. Забелязах чифт плавници и шнорхел. Как ли се осмеляваше да вкара това спиртосано туловище под водата? Може би изпращаше онзи грък, когото бе наел за лодкар, да му лови раци. Спомних си шнорхела, който видях край скалите още първата нощ, и сигналната лампичка на лодката.
Отдалечих се, защото ми се стори, че чувам стъпки по пътеката, а не исках да ме хванат както надничам, по преди това погледнах към номера на вилата. Тридесет и осем. В момента самата цифра не ми направи никакво впечатление, но по-късно, когато се обличах за вечеря и посегнах да взема карфицата за вратовръзката си от нощната масичка, изведнъж нещо ме накара да отворя чекмеджето под телефона, за да погледна отново визитната картичка на моя предшественик. Да, така си и мислех. Надрасканата там цифра беше 38. Просто съвпадение, разбира се, и все пак… „Не след полунощ“. Думите изведнъж придобиха значение. Първата вечер Стол ме бе предупредил да не плувам през нощта. Дали не беше предупредил и Гордън? Гордън е записал набързо думите му върху картичката си и сетне под тях номера на вилата на Стол. Стори ми се логично, но защо горкият Гордън не се е съобразил със съвета? А очевидно и някой от обитателите на вила 38 пренебрегваше този съвет.
Облякох се и вместо да върна картичката в чекмеджето, я прибрах в портфейла си. Притесних се, взех да се боря с чувството, че е мой дълг да я предам на рецепцията, в случай че тя може да хвърли светлина върху обстоятелствата около смъртта на моя злочест предшественик. Тази мисъл ме занимаваше, докато вечерях, но не взех никакво решение. Всъщност боях се, че ще си създам излишни грижи и ще започнат да ме разпитват в полицията. А и доколкото знаех, разследването на случая бе приключено. Пък и не виждах какъв смисъл има неочаквано да се появя там с някаква визитна картичка, забравена в чекмеджето, която най-вероятно беше без значение.
Случи се така, че хората, които седяха от дясната ми страна в трапезарията, си бяха отишли и сега виждах масата на семейство Стол отсреща в ъгъла, без да е необходимо да си обръщам главата. Можех да ги наблюдавам незабелязано и останах поразен от факта, че той не и каза нито дума. Двамата представляваха странен контраст. Опъната като струна, надута, със смразяващ вид, тя поднасяше вилицата към устата си подобно на учител от неделно училище на излет, а той, по-червен от всякога и издут като варен кренвирш, почти не ядеше, буташе настрани онова, което келнерът поставяше пред него, и протягаше дебелата си космата ръка, за да изпразни отново чашата.
Навечерях се и отидох в бара за кафето. Подранил бях и там още нямаше никой. Разменихме си с бармана обичайните любезности и след като поговорихме за времето, посочих с глава към трапезарията.
— Нашият приятел мистър Стол и съпругата му както обикновено прекараха целия ден в морето — казах аз.
Барманът сви рамене.
— Това им е програмата. Всеки ден едно и също — отговори той. — И гледам, че почти не сменят посоката, все тръгват на запад и се губят някъде далеч, почти в открито море. Понякога се случва и лошо време, но те като че ли не обръщат внимание.
— Чудя и се как го търпи — отбелязах аз. — Наблюдавах ги на вечеря: той въобще не проговори. Не знам какво мислят за него другите гости тук.
— Стоят настрана, сър. Вие сам го видяхте какъв е. Отвори ли си устата, сипе само грубости. Така е и с персонала. Момичетата не смеят да отидат да почистят вилата, преди да са сигурни, че е излязъл. А как вони при него! — Барманът направи гримаса и се наведе напред съзаклятнически. — Момичетата казват, че си вари бира. Палел огън в камината и държал там едно гърне, пълно с гниещо зърно, нещо като помия за прасета. И после се наливал с нея. Представете си в какво състояние е черният му дроб, при това знаете какви количества изпива на вечеря, че и после тук, в бара!
— Сигурно, затова лампата на балкона му свети до късно — отбелязах аз. — Пие си помията до след полунощ. А случайно да знаете кой от почиващите тук плува под вода?
Барманът явно се изненада.
— Доколкото знам, никой. Пък и след онзи нещастен случай. Бедният мистър Гордън обичаше да се къпе през нощта, поне така предположихме. Сега се сещам, че той бе един от малцината, които съм виждал да си приказват с мистър Стол. Една вечер тук в бара проведоха доста дълъг разговор.