Нещо в начина, по който очите му я следваха, й подсказваше, че не се е отказал напълно от идеята да излезе с нея. Стига само с това да се свърши по-бързо, тя щеше да му угоди като седне до него. Ако продължаваше да я разсейва цяла нощ, нямаше да спечели достатъчно бакшиши.
Когато Джеси седна на стола до него, ароматът на одеколона му я заля. Мускус и пиперлива нотка, много мъжкарско, точно в стила на Джак.
Игнорирайки пърхането в корема си поради факта че стои до него, тя каза:
— Добре, обясни.
Оправяйки шапката си назад, Джак се обърна към нея, за да й посвети цялото си внимание.
— Реших да ти помогна.
— Да ми помогнеш с какво? — Не беше молила за никаква помощ.
— Да ти помогна да намериш богатия мъж от мечтите си.
Джеси не повярва на ушите си.
— Моля?!
— Каза, че искаш да се срещаш само с богати мъже. Е, аз знам къде можеш да намериш такива мъже и ще ти помогна да свалиш някого.
През целия си живот не беше чувала нещо по-нелепо. Тя дори не пожела да го удостои с отговор. Джеси понечи да стане, когато Джак я хвана за ръката и я спря.
— Сериозен съм.
— Смешен си — троснато каза тя, полагайки неимоверни усилия да не обръща внимание на горещината при докосването му.
— Изслушай ме само за минута.
Джеси седна отново с неохота и се освободи от хвата му.
— Разбирам, че не искаш да се срещаме. Което е пълно безобразие, защото мисля, че ще се разбираме чудесно, но ако не мога да те убедя да излезеш с мен, поне мога да ти бъда приятел. Няма нищо лошо в това да имаш приятели.
— Аз и ти… приятели?
— Приятели. Имаш приятели, нали?
— Естествено, че имам приятели. — Не беше пълна загубенячка. И все пак, като се замислеше, с изключение на сестра си и няколко сервитьорки от закусвалнята, не знаеше кого друг можеше да нарече приятел. Повечето й приятели от гимназията отидоха в колеж или там, където младите майки не ходят. За съжаление, Джеси имаше доста тесен приятелски кръг.
— Страхотно. Приятелите си помагат.
— И ти искаш да ми помогнеш?
— Да. Знаеш ли къде е „Морисън” до летището?
— Хотелът?
— Да.
— Разбира се, знам къде е.
— Е, тази неделя там ще има голямо коктейлно парти за Коледа. Случайно знам, че много мъже с тлъсти портфейли ще присъстват.
Тя поклати глава.
— Какво намекваш?
— Ще те вкарам и ще ти покажа мъжете, които отговарят на изискванията ти.
„Морисън“ беше първокласен хотел, който Джеси никога не бе имала удоволствието да посети. Щеше да е късметлийка, ако можеше да си позволи „Мотел 6“.
— Чакай малко. Да предположим, че ще можеш да ме вкараш, не че имам какво да облека за коктейл в изискан хотел, но да предположим, че успееш. Защо някой, който иска да излезе с мен, ще ме отстъпва на другиго?
— Казах ти… наранен съм дълбоко, че не искаш да излезеш с мен, но разбирам.
Дълбоко наранен. Кажи направо съсипан.
— Явно не съм твой тип — продължи той. — Най-малкото, което мога да направя, е да те запозная с някого, който ще те направи щастлива.
Всичко това звучеше добре, но имаше нещо сбъркано в това предложение.
— Как точно ще ме „вкараш”?
— Тогава ще съм келнер. Мога да ти уредя покана.
Значи той също обслужваше хора, за да се издържа.
— Това няма ли да попречи на работата ти?
Той вдигна рамене.
— Това не ме тревожи. И без това е временно.
Въпреки всичко, имаше нещо гнило в тази работа. Джеси стана и каза:
— Е, благодаря все пак, но нямам какво да облека.
— Ами ако мога да ти намеря нещо?
Объркана, тя наклони глава на една страна.
— Как?
— Няма да повярваш какви неща оставят хората в луксозните хотели. Веднъж намерих този часовник; струва около две хиляди долара. Някакъв тип просто го беше зарязал на мивката в тоалетната.
— Не опита ли да му го върнеш?
— Беше в тоалетната в лобито. Стоя в изгубени вещи с месеци, но никой не си го потърси.
— И ти го взе.
— Не, макар че го носих няколко пъти. Върнах го обратно.
Взел го е назаем.
— Казваш, че жените оставят дори вечерни рокли в хотела?
— Постоянно. — Момчешката му усмивка й действаше все по-неустоимо. Едва ли щеше да си намери богат съпруг или гадже като сервитьорка в „При Дени”.
— Не знам…
Джак стана и се приближи към нея. Беше поне десет сантиметра по-висок от нея, а не можеше да се каже, че Джеси е ниска.
— Кой размер си — осми, десети?
— Осми, не че е твоя…
— Работа — довърши той. — Знам. — Усмихна се широко и белите му зъби заблестяха. — Какъв номер обувки носиш?