— Искате да кажете, че краката й ще се показват? — Джеси имаше невероятни крака, поне доколкото успя да види под онази ужасна униформа.
— Точно така.
— Добре звучи.
— Защо не седнете, Джак, а аз ще извадя няколко закачалки. Трябва ли да се вместваме в някакъв бюджет?
Джак седна на стола.
— Покажете ми какво имате, не се тревожете за цената.
Шарън се усмихна, повдигна вежди и изчезна зад завесата, която разделяше магазина от малкия склад. Когато се върна, тя буташе закачалка на колелца, на която бяха подредени дузина дрехи.
— Лешниковите очи ще заблестят, ако ги откроим с малко цвят — рече тя и показа смарагдово зелена рокля с голи рамене, украсена с пайети по деколтето.
— Не тази. — Напомняше му за коледна елха без звезда.
Следващата имаше само един ръкав, оставяйки другото рамо голо. Той хареса червената коприна, а цепката на бедрото раздвижи въображението му.
— Може би — рече Джак.
Шарън остави роклята на отделна закачалка, след това прибра зелената.
Кремавата прилепнала рокля с остро деколте щеше да изглежда добре, но той знаеше от собствен опит, че повечето жени бягат от светлите цветове. Сребристите пайети щяха да са идеални за новогодишно парти, но нямаше да са подходящи за Джеси в събота.
— Ами тази? — Шарън беше запазила най-доброто за най-накрая. — Жените обожават да носят черно, а и тази също има един ръкав като червената, която харесахте. Леката цепка на гърба ще позволи на жената, която я носи, да танцува цяла нощ. Имам дори шал, който дамата може да наметне, ако й стане студено.
Идеално. Не прекалено дръзка или провокативна. Елегантна и леко сдържана, но щом Джеси я облечеше, тя просто щеше да прилепне на фигурата й.
— Имате ли подходящи обувки към нея?
— Разбира се. Дори имам ефектни обици, украсени с камъчета, които да се полюляват на ушите на дамата ви. Не мисля, че огърлица би подхождала на това деколте. Ако не сте привърженик на масовите бижута, Мич от магазина за изящна бижутерия може да ви предложи точно онова, което ви трябва. Намира се малко по-нататък по коридора.
В съзнанието му затанцува образът на Джеси, която върви към него, облечена в роклята. Умираше от нетърпение.
— Ще я взема.
— А обиците?
— Ще си помисля за тях — рече той. Ако се появеше с диамантените обици пред Джеси, кой знае какво щеше да си помисли за него. Последното нещо, от което се нуждаеше, беше да го помисли за крадец. И без това щеше да се чувства много по-удобно с обикновено бижу с изкуствени камъни, каза си той. И въпреки това някак си не можеше да свърже Джеси с нищо фалшиво.
Той се изправи и бръкна за портфейла си. В бутика влезе Сам с телефон в ръка.
— Заповядайте, господин Морисън. Простете за прекъсването.
Щом чу името му, Шарън първо присви очи, преди да го стрелне с изненадан поглед.
— Няма проблем, Сам.
— Господин Морисън е на телефона, каза, че иска да разговаря с вас.
Джак посегна към телефона в ръката на Сам.
— Ще си прихванете ли всичко оттук? — попита той Шарън, подавайки й кредитната си карта.
Тя я погледна, след което отмести поглед към него.
— Разбира се.
— Здравей, татко — каза Джак, след като притисна слушалката към ухото си. Обърна гръб на служителя си и се приготви да посрещне изблика на баща си.
— Джак, какво чувам, нямало да се прибираш за Деня на благодарността? — Сърдитият глас на Гейлорд прогърмя от телефона и принуди Джак да го отдръпне от ухото си.
— Имам много работа тук. Точно сега не е разумно да напускам хотела.
— Глупости, синко. Никой не работи в Деня на благодарността.
— Много хора работят по празниците — поправи го Джак. — Хотелите не затварят.
— Това не значи, че ти трябва да си там. Хотелът се управлява сам.
— Ще се опитам да се прибера за Коледа — предложи Джак.
— Ще се опиташ? Това не е достатъчно. Леля ти Биа няма да си намери място, ако не си тук, че да ти сготви.
Джак се усмихна при мисълта за веселата усмивка на леля си и спокойния й нрав. Как беше възможно двамата с баща му да са родени от едни и същи родители, и в същото време да са толкова различни, оставаше загадка.
— Кейти вкъщи ли е?
— Рядко се вясва; през повечето време я няма. — В гласа на Гейлорд Морисън се долавяше разочарование. Нито Кейти, нито Джак прекарваха в ранчото толкова време, колкото би се искало на баща им.
— Ще й се обадя и ще се опитам да я навия. Към средата на месеца ще си взема почивка. Тогава ще се прибера за няколко дни. Кажи на леля Биа да ми приготви пай.