Джеси погледна през рамо и видя чифт обувки на високи токове с мънички кристали, украсяващи ръбовете, които идеално подхождаха на роклята.
— Моят номер ли са?
— Нали каза трийсет и седми?
— Да.
Джеси отиде отново при кутията и внимателно положи роклята вътре.
— Не знам, Джак. Това е скъпа стока. Никак не ми се иска да те хванат, че си я взел, и да загазиш заради мен.
— Казах ти, че ще мина метър. Роклята си стои там от месеци. Изненадан съм, че не е хванала паяжина. Срамота е да лежи в кутията, вместо да я носи някоя красива дама.
Джеси го погледна намръщено.
— Непоправим си.
— И с по-лоши думи са ме наричали.
— Въпреки това.
Джак й помогна да затвори кутията.
— Партито започва в осем вечерта тази събота. — Той измъкна лист хартия от джоба си. — Ето ти билета.
Тя погледна към щампованото с релефни цифри и букви листче — там бяха отбелязани часът, датата и мястото. Беше украсено с малки зелени клонки в ъглите. Елегантно.
Пам, другата сервитьорка, която работеше нощна смяна, надникна през вратата.
— Малко сме заети тука — рече тя.
— Ще те оставя да работиш — каза Джак. — Ще се видим в събота.
— Стига да си сигурен, че няма да си навлечеш неприятности.
Джак завъртя очи.
— Няма. Гарантирам ти.
Джеси постави кутията върху шкафчетата и се обърна към вратата.
— Хей, Джак — повика го тя, преди да е успял да си тръгне.
Той се обърна и я надари с характерната си усмивка, с трапчинките и всичко.
— Да?
— Благодаря.
— Осем часа — каза той и й намигна.
— Ясно.
Джак й кимна, докосвайки периферията на шапката си с пръсти, и лениво отнесе обутия си в дънки „Ливайс” задник през вратата.
— Кой беше този? — попита Пам.
— Ами… един приятел.
— Да, бе. Така ли ги наричат днес?
Джеси й обърна гръб.
— О, престани. И ти ли!
— Ако той се нуждае от още приятели, дай му номера ми.
— Имаш си гадже — напомни й Джеси.
— Ха! Именно. — Пам се завъртя около нея, като си мърмореше под носа: — Приятел… да бе, да.
Четвърта глава
— Нарочно се размотаваш — каза Моника през смях.
— Не е вярно.
— Напротив.
Джеси погледна сестра си, сбърчи нос и се обърна за последен път към огледалото. Роклята й прилепваше идеално. Кройката подчертаваше тънкия й кръст, а обувките издължаваха прасците.
Косата й бе събрана на тила, а по раменете й падаха множество непокорни кичури. Джак дори беше пъхнал подходящи обици в кутията. Или може би мъжът, който бе купил роклята, ги бе оставил вътре, а Джак дори не подозираше за съществуването им.
— Изглеждаш великолепно. — Моника се бе излегнала на леглото и гледаше към Джеси, докато хвърляше пуканки в устата си.
Джеси прокара длани по напрегнатия си корем и се обърна на една страна.
— Не е зле, а?
— Я ми разкажи за този мъж… Джак, имам предвид.
Дали пък не е време за тръгване?
— Вече ти казах. Просто един мъж, с когото се запознах в ресторанта; иска да ми помогне да си намеря приятен, заможен мъж, който да ме измъкне от дупката, в която съм затънала. И после да завърша образованието си.
— Сладък ли е?
— Кой, Джак ли?
Моника завъртя очи.
— Не, богаташът, когото още не си срещнала! Разбира се, че Джак!
Ако й отговореше честно, Моника нямаше да спре да я подпитва.
— Става, като че ли. — Ако харесваш сексапилни, красиви и безумно самоуверени мъже. Джеси си представи трапчинките му, които се появяваха щом се усмихнеше, и не успя да сдържи собствената си усмивка.
— От Тексас ли е?
— Да.
— Акцентът?
— Пасва идеално на шапката, която не сваля от главата си.
— Кога ще се запознаем с него?
Джеси се обърна към сестра си и сложи решително ръце на кръста си.
— Не е това, което си мислиш, Мо. Джак е приятел. Само това. Отказах му да излизаме.
— Значи си пада по теб!
— И това много ми помага. Той е келнер в хотела. Съдейки по всичко, няма намерение да се задържи за дълго там, и когато има нужда от място за спане, използва приятелите си. Трябва ми мъж, който да ми помага, а не само да ползва безплатно легло.
Моника сви замислено устни.
— Скитник ли е?
— Не — отвърна бързо Джеси, след което продължи малко по-откровено: — Не знам. Мисля, че се оправя добре за себе си. Виж какво, трябва да тръгвам.
Сестра й се смъкна от леглото и й подаде шала, който вървеше в комплект с роклята.
— Ще се погрижа за всичко тук, така че не бързай да се прибираш. Заслужаваш поне една нощ забавления.