— Благодаря. — Джеси прегърна сестра си и излезе от спалнята й.
Дани се беше свил на дивана, прегърнал своята купа с пуканки.
— Мами, много си красива.
— Благодаря, слънчице. Да слушаш леля Моника. — Дани винаги се държеше добре със сестра й.
— Ще гледаме дивиди — каза й той.
— Добре, но в девет те искам в леглото.
— Знам.
Джеси грабна чантата си и тръгна към вратата.
— Отново ти благодаря, Мо. Длъжница съм ти.
— Отивай и се забавлявай.
Джак погледна часовника си за трети път през последните петнайсет минути. Хората продължаваха да прииждат, но той все още не бе забелязал жената, която очакваше.
Може би беше размислила.
Той се обърна към един от преминаващите гости, за да му предложи парче от киша, който носеше на поднос, влизайки в ролята си на келнер. С няколко малки изключения, повечето от присъстващите на партито нямаха представа кой е той. Повечето от служителите в хотела, които го познаваха, също бяха облечени като келнери.
Неколцина от персонала стояха в кръг и разговаряха. Двама от мъжете държаха питиета, а жените не спираха да оглеждат нервно гостите на партито. Джак зърна Сам да се мотае около бара, загледан в подноса с пълни с шампанско чаши. Той се приближи до него.
— Здрасти, Сам.
— Здравейте, господин…
— Джак — прекъсна го припряно той. Ако Джеси се появеше, подобни изпускания щяха да съсипят прикритието му.
— Здравей, Джак.
Той махна с ръка към нервните жени.
— Това не са ли Луиза и Шели, камериерките?
Сам кимна.
— Да, те са.
— Изглеждат така, сякаш имат нужда от питие. Може да разчупиш леда, като им предложиш по чаша.
Сам се опита да не смръщи вежди, но безуспешно. Махна няколко чаши от подноса, преди да се престраши да го вдигне. Джак видя, че мъжът носи тясна черна вратовръзка и елече върху бяла ленена риза, същата униформа, която бе облякъл самият той, и си помисли: Можеш да го накараш да се облече като келнер, но не можеш да очакваш от него да се държи като такъв.
Подносът се наклони, щом Сам го вдигна. Когато се запъти към служителите си, той вървеше ужасно бавно, и Джак си помисли, че сигурно ще мине цял час, докато прекоси залата. Дори да успееше, половината течност в чашите щеше да бъде разплискана, а може би дори самите чаши щяха да бъдат преобърнати.
Той се изкиска.
И в този миг я усети.
Обърна се рязко към входа, зърна Джеси и въздъхна с облекчение. Цялото му тяло се напрегна. Сърцето му заби ускорено в гърдите, очите му пареха, а панталоните изведнъж му отесняха, което му напомни от колко време не е бил с жена.
Нито една дума не можеше да опише свежата красота, която се разкри пред него, щом я погледна. В погледа й танцуваше срамежлива усмивка, докато оглеждаше залата. Роклята галеше нежно извивките й като ръцете на умел любовник. Стройните й крака надничаха изпод плата, издължени в обувките с високи токчета, и изведнъж му се прииска да погали прасците й. Джеси беше прекрасна и Джак знаеше, че просто трябва да я има.
Тя сигурно усети тежестта на погледа му, защото се извърна към него и по лицето й за миг пробяга усмивка. Вдигна ръка и плахо му махна.
Джак се опита да не върви прекалено забързано към нея. Спря се до група гости, предложи им аперитиви, след което отиде при Джеси.
— Направо си зашеметяваща — каза й той.
Бузите й порозовяха, а зъбите й проблеснаха в усмивка.
— И ти не изглеждаш зле, Джак. Едва те познах без шапката. — Докато говореше, тя оправи вратовръзката му и леко я потупа, преди да отпусне ръце.
— Шапката не върви с тази униформа.
— Щеше да те отличава от останалите.
Сам използва момента, за да се приближи до тях. Джак затаи дъх с надеждата, че мъжът няма да каже нищо, което да подскаже на Джеси кой е той.
— Подносът се носи много по-лесно, ако не е толкова пълен — каза Сам.
— Казах ти, че ще усетиш как стоят нещата. — Джак взе последната чаша от подноса и я подаде на Джеси. — Сам, това е Джеси, моя приятелка.
— За мен е удоволствие да се запознаем, Джеси.
Джак кимна на Сам.
— Няма да е зле да напълниш отново подноса, преди шефът да те е усетил, че се скатаваш — каза му той.
— Слава богу, че това е само временно — отвърна му Сам. — Не мисля, че ще се справя на пълен работен ден.
— Изгражда характера — рече Джак.
Сам кимна утвърдително, преди да се обърне и да тръгне към кухнята.
— Временно? — попита Джеси.
— Хотелът набира допълнително персонал за празниците. Сам е нов в тази работа. — Съвсем нов!