Джеси поднесе чашата с шампанско към пълните си устни и отпи глътка.
— Хубаво е, че го наглеждаш.
Гледката на езичето й, което облиза една капка шампанско от долната й устна, накара стомаха му да се затопли. Господи, много беше хлътнал. Насили се да я погледне в очите.
— Сам е добро момче. Ела насам. — Той я поведе към стената в дъното, за да могат да огледат цялата зала. — Идеалната позиция за наблюдаване, не мислиш ли?
— Така е. Мястото е много красиво. Украсата е невероятна, елегантна.
Джак огледа огромната зала, пълна с празнични светлини, коледни звезди, гирлянди и елхи, отрупани с бляскави играчки.
— Да, декораторите свършиха страхотна работа. Никога няма да познаеш, че само допреди два дни това място беше напълно в тон с Деня на благодарността.
— Хотелът си има декоратори?
— Да.
— Обзалагам се, че е много забавна работа.
— Координаторът доста ги тормози, но същите хора се връщат на работа всяка година.
— Сестра ми Моника завършва училище тази година. Следващата аз мисля да се върна там. Да изкарам един-два курса по дизайн.
Джак забеляза как погледа й се зарея замислено. За пръв път получаваше възможност да надникне в мечтите й.
— С какво искаш да се занимаваш?
— С каквото и да е, стига да е различно от онова, което правя сега. Искам да стана координатор на събития, може би дори сватбен консултант. Искам работа, която да не се налага да отмивам в края на деня.
— Емили е тукашният координатор, доста тежка работа.
Джеси изсумтя.
— Обзалагам се, че не се прибира у дома, вмирисана на пържени картофи и лепкав сироп.
Джак поклати глава.
— Вероятно не.
Тя надигна чашата си и я пресуши; Джак забеляза как облиза ръба й с върха на езика си. Очевидно нямаше намерение да влага в това никаква мисъл за съблазняване, но той откри, че просто не може да откъсне очи от нея.
— Та къде са тези желани ергени? — попита тя.
Джак рязко отмести поглед и се извърна, за да огледа залата.
— Все още не виждам много.
— Сериозно?
Не, но той нямаше никакво желание да й посочва мъже, които наистина би харесала.
— Почакай тук, трябва да разнеса наоколо тези неща, че да остане шефът доволен. След малко се връщам. Ето, вземи си от това. — Той й предложи от хапките с многолистно тесто на подноса.
— Киш?
— Да.
— Каубоите ядат ли киш?
Той се засмя и лапна една хапка.
— Не е зле.
Джеси надникна над рамото му и го потупа по ръката.
— Внимавай. Те са за гостите.
Загрижеността й го накара да примигне; той сложи две хапки върху една салфетка и й я подаде.
— След миг се връщам.
Джеси пиеше втората си чаша шампанско, а Джак беше оставил повече от достатъчно хапки върху салфетката й. Тя настоя да се разходи из залата, да не би да го вкара в неприятности с шефа му за това, че непрекъснато се върти около нея.
В началото беше сигурна, че той няма да й посочи никой, който да е подходящ за среща. Доказателство, че я иска за себе си и поканата за партито е била само повод да бъде с нея. Лесно можеше да му се ядоса, ако Джак не беше толкова сладък, докато обикаляше из залата и се смееше заедно с клиентите. А и кога за последен път беше излизала сама вечер? Преди цяла вечност!
Тъкмо мислеше да се откаже от мисълта, че новият й приятел ще й намери някой необвързан богаташ, когато той й посочи един самотен мъж, седящ на бара.
— Кой? — попита тя, като надничаше над рамото му. На бара седяха неколцина; двама имаха придружителки, третият отпиваше нещо от чаша за мартини, четвъртият можеше да мине за баща й.
— Не зяпай така! — Джак пристъпи встрани, за да скрие гледката. — Джо Ричардс, бил е женен и преди. Сега е разведен, децата живеят с жена му.
Хм, не беше сигурна дали иска да се разправя и с други деца. Но пък коя беше тя, че да проявява претенции?
— За кого говориш?
Джак леко се извърна.
— Мъжът с оредяващата коса.
Естествено, татенцето.
— Не е ли малко старичък за мен?
— Значи трябва да е млад и богат?
— Не ми се иска да играя ролята на златотърсачка.
Джак се облегна на стената.
— Чувстваш ли се като такава?
— Намери ми някой богаташ и след седмица ще ти кажа. — Джеси продължи да оглежда залата. — Високият мъж до часовника. — Тя посочи към някакъв трийсетгодишен тип, който се смееше на нещо, което мъжът до него беше казал.
Джак се намръщи.
— Женен.
— Наистина ли? Не виждам пръстен.
— Което е част от проблема му. Той е играч.
Джеси отмести погледа си.