— Не ми трябват такива.
— Третата маса до бюфета. Тъмна коса, леко пълен. — Джак отстъпи встрани, за да може тя да види за кого говори.
Леко пълен?
— Поне не може да мине за баща ми, но Джак, моля те, той прилича на гангстер. — Наистина изглеждаше така, нисък, определено прекаляваше с храната и носеше твърде много бижута.
— Вероятно е. Наследи фамилното богатство. Едва ли е работил и един ден през живота си.
— Задник с дълбоки джобове — рече Джеси.
— Точно.
— Никакви задници, богати или не. Мъжът трябва сам да си изкарва прехраната. Не искам някой, който ще затъне, ако борсата се срине. Мъжът трябва да умее да си стъпва на краката. — Джеси отново зарея поглед над главите на присъстващите.
— Да видим дали съм разбрал. Богат, не твърде дебел, млад… Пропускам ли нещо?
— Трябва да харесва деца.
Джак въздъхна дълбоко.
— Не си ли твърде придирчива, скъпа? Сигурна ли си, че тук има такъв мъж?
Изискванията й бяха твърде високи.
— В нищо не съм сигурна, Джак. Идеята беше твоя — отвърна рязко тя.
— Добре де, добре, не те обвинявам в нищо. Нощта едва сега започва.
Тя погледна часовника си. Всъщност вече минаваше единайсет. А през вратата не влизаше никой.
— Сив костюм, току-що застана до бара. — Джак посочи с пръст.
Въпросният мъж стоеше с гръб към нея и Джеси зачака да се обърне. Когато го направи, тя бързо отмести поглед.
— О, този нос. Господи, какъв срам.
Джак се засмя, тя го последва.
— Абсолютен клюн.
— Как може да вижда над него?
— Не съм сигурен, че може.
Една от гостенките се приближи до Джак и си взе хапка със скариди от подноса.
— Тези са божествени — пропя жената и я лапна.
— Радвам се, че ви харесва, мадам.
— Мадам. Господи, все едно съм някоя старица.
Джеси прецени, че жената е около четирийсетте. Обсипаната с пайети рокля, която носеше, проблясваше, докато вървеше. Пръстите й бяха отрупани с диаманти. Когато огледа Джак от главата до петите, Джеси едва се сдържа да не завърти очи. Можеше ли да го направи още по-очевадно?
— Възпитали са ме да проявявам уважение — отвърна Джак и я погледна без капчица интерес в погледа.
— О, и какъв сладък акцент. Наистина възхитително.
Джеси едва сдържа смеха си. Докато се усетиш и тази любителка на младо месо ще пусне ключа от стаята си в джоба на Джак.
— Желаете ли да повторите? — попита Джак жената, сваляйки подноса.
Тя отново плъзна поглед по фигурата му, преди да отговори:
— Дали пък не желая…
Джеси вдигна ръце и ги погледна, чудейки се дали жената изобщо я забелязва, или винаги се държи толкова невъзпитано.
— Джак, не трябва ли да разнасяш аперитиви из залата? — попита тя, стараейки се по всякакъв начин да отклони вниманието му от хирургически подобрената жена.
— Очевидно, да — отвърна той.
Джеси го смушка с лакът, което го накара да се ухили нагло и да се изкиска, докато се отдалечаваше.
Любителката на млади мъже огледа задника му.
— Вкусно — прошепна тя по-скоро на себе си.
— Не е ли малко млад за вас? — не се сдържа Джеси.
Жената я погледна така, сякаш я виждаше за пръв път.
— О, не съм сигурна. Никога не са съжалявали.
Джеси осъзна, че тази жена използва мъже като Джак, за да я задоволят, без да се притеснява как ще изглежда това. Роклята и бижутата й говореха за тлъста банкова сметка или за висок лимит на кредитната карта. Джеси се зачуди дали Джак е приемал някога предложенията на подобни жени за секс, приятно прекарване и вероятно някаква парична компенсация за участието си.
Тогава каква беше самата Джеси? Ето я тук в търсене на финансово подплатена любов, а любителката на младо агнешко търсеше любов, за която е готова да заплати.
Внезапно виното в чашата й придоби вкуса на оцет.
— Извинете ме — каза тя, мина покрай жената и остави полупразната чаша на масата.
В залата стана доста топло. Джеси излезе в осветения вътрешен двор, където се въртяха някои от гостите. Чувството на вина и леко разочарование от собствените й намерения я подтикваха да си тръгне. Използваше Джак и доброто му сърце по същия начин, както би постъпила любителката на млади мъже, ако имаше възможност. Кога бе станала толкова повърхностна?
Дали не правя грешка?
В опит да оправи настроението си, тя се загледа в прекрасния изглед към градините и осветеното езеро, в което плуваха рибки кои. Облегна се на перилата, за да проследи с поглед една оранжева риба, която се шмугна между два камъка.
Когато се изправи, осъзна, че до нея стои някой.