— Здравейте — поздрави добре облеченият мъж, щом погледите им се срещнаха. Той беше висок горе-долу колкото Джак, слаб, дори мършав. Имаше дълги пръсти като на пианист.
— Здравейте — успя да избъбри тя.
— Дано не ви притеснявам. — Усмивката му беше приятна, но кратка.
— Не, просто излязох на чист въздух.
— Аз съм Брад — каза той, протягайки ръка.
— Джеси. — Тя му позволи да стисне дланта й. Мъжът бързо я пусна.
— Вътре е малко задушно. Чакате ли някого?
Пробва терена, помисли си Джеси, и ако не беше толкова задълбочена в мислите си, щеше да забележи, че флиртува с нея. Косата му бе по-тъмна от тази на Джак, но това не го загрозяваше. Определено не беше от Тексас, говорът му не беше носов.
— Всъщност не. — Щом го изрече, се почувства странно, сякаш беше длъжна да каже, че познава един от келнерите. Но пък нали беше дошла да се запознае с някого. Джак не я ли беше поканил точно затова?
— Добре, в такъв случай може би няма да имате нищо против да се присъединя към вас.
Искаше ли го наистина? Брад не беше грозен, но в него нямаше кой знае какво, което да я привлича. Когато се усмихна, очите му не проблеснаха, не както очите на Джак, когато се смееше.
Тя наистина трябваше да спре да сравнява този мъж с Джак. Джак бе келнер; този мъж беше гост. И въпреки това мисълта, че Джак ще се появи всеки момент иззад ъгъла и ще я завари да разговаря с този мъж, някак си я притесняваше. Не би трябвало, осъзна тя, но се случваше. Не беше редно да носи рокля, която един мъж й бе избрал, докато друг флиртуваше с нея.
— Всъщност се канех да си тръгвам, но ми беше приятно да се запозная с вас.
По лицето на Брад премина кратко изражение на разочарование.
— От любезност ли го казвате, или наистина го мислите? — попита той.
— Наистина го мисля. Късно е и моята… бавачка трябва да се прибира. — Добре, това беше лъжа. Моника не трябваше да ходи никъде. Джеси бързо бе научила, че споменаването на бавачката е добър начин да подскаже на потенциалния ухажор, че има дете, без да се стига до неловкото Искаш ли да излизаш със самотна майка?
Брад погледна към лявата й ръка.
— Не съм омъжена — уведоми го тя, спестявайки му въпроса.
Той се усмихна отново. Нямаше ги трапчинките, нямаше го блясъкът в кафявите очи. Или поне си мислеше, че са кафяви. Трудно можеше да се определи при тази слаба светлина.
— На колко години са децата ви?
Добре, поне не побягна с писъци. Това е добър знак.
— Дете. Имам син. На пет години.
Брад повдигна брадичката си.
— Обзалагам се, че е очарователен, също като майка си.
Окей, време е да си вървя.
— Благодаря, той е най-страхотният. — Тя се отдалечи, но само на две крачки. Погледна през рамо, убедена, че някой я наблюдава.
— Имате ли нещо против да ви звънна, Джеси? Може би да пием кафе заедно?
Джеси едва се сдържа да не каже „не”. Защо, запита се тя.
Джак.
По дяволите.
— Ще ми бъде приятно — чу тя гласа си. — Обичам кафето.
Той извади химикал и визитка от вътрешния джоб на сакото си.
— Тази седмица съм извън града, но ще се върна в началото на следващата.
Джеси избъбри номера на телефона си и доволният Брад го записа.
— Сега наистина трябва да тръгвам.
Той повдигна вежди и каза:
— Ами до скоро, тогава.
— Да, довиждане.
Джеси уви по-плътно шала около раменете си и потисна едно потреперване, докато влизаше обратно в препълнената зала. Измина около три метра, преди да усети погледа на Джак върху себе си. Той погледна над рамото й към отворената врата към вътрешния двор, после отново го насочи върху нея. Джеси се насили да потисне желанието да се обърне назад, за да види дали Брад също влиза в залата. Чувстваше се виновна, което беше глупаво. Изобщо не би трябвало да се притеснява.
Тя отиде до Джак с изкуствено спокойна усмивка на лицето.
— Ето те и теб — рече той, когато Джеси го наближи.
— Трябваше да се измъкна от онази жена, след като ти си тръгна.
Джак не сваляше очи от вратата към вътрешния двор.
Джеси пристъпи от крак на крак.
— Ъ-ъ-ъ, Джак, мисля, че вече трябва да си тръгвам. — Беше почти полунощ и някои от гостите вече си тръгваха.
Нещо в погледа му се промени.
Джеси се завъртя към вратата и забеляза, че Брад ги гледа. Той й кимна, след което се обърна и тръгна към един от гостите.
— Кой е този? — попита Джак.
— Някакъв мъж.
— Някакъв мъж?
— Да, запознахме се отвън. Каза, че името му е Брад. Познаваш ли го?
Джак поклати глава; през цялото време следеше с поглед Брад.