— Не, мисля, че не.
— Изглежда доста приятен. — И тъй като това я измъчваше, тя не се сдържа и избъбри: — Поиска ми номера.
Когато главата му рязко се завъртя към нея, тя преглътна с усилие. Ядосаният Джак не изглеждаше приятно. Проблясъците в очите, когато се усмихваше, сега изглеждаха съвсем различно.
— Стига, Джак, знаеш, че дойдох, за да се запозная с някого.
— Някой, за когото знам, че ще е подходящ за теб. Този тип…
— Брад.
— Брад, що за име е Брад? Прилича на адвокат.
Джеси беше сигурна, че Джак го бе употребил като обида, но за нея адвокат означаваше стабилност.
— Брад е абсолютно нормално име и не знам с какво си изкарва хляба.
— Какво знаеш за него?
— Нищо, всъщност.
— И просто му даде номера си? Може да е някоя откачалка. Защо не ме остави аз да ти намеря мъж?
Джеси се засмя.
— Престани. Едва ли е откачалка.
Джак най-после спря да зяпа Брад и се обърна към нея.
— Благодаря ти за загрижеността, но вече съм голямо момиче. Обикновено успявам добре да преценя хората. — Ако не се броят Рори или Матю.
— Не знам. — Той пак погледна към Брад.
Джеси застана пред него.
— Когато си тръгна, не прави глупости. Ако тормозиш гостите, може да те уволнят.
— Тръгваш ли си?
— Да, не ме ли чу? — Естествено, че не беше. Тестостеронът наистина бръква в мозъка на мъжете.
— Някакъв проблем ли има вкъщи?
— Не, Дани сигурно вече е заспал, сигурна съм.
Джак остави подноса, който носеше, на една близка маса.
— Ще те изпратя до колата ти.
— Не е необходимо.
— Настоявам. — Той постави ръка на кръста й и леко я побутна към вратата.
— Ами работата ти? Няма ли да си създадеш неприятности?
Джак се усмихна. Намръщеното му изражение изчезна и очите му отново заблестяха.
— И без това в полунощ приключвам.
— Още не е станало дванайсет.
Той не обърна внимание на думите й и тръгна редом с нея. Заобиколиха неколцина души, преди да стигнат до тихото фоайе и оттам до изхода.
— Пиколото ли паркира колата ти?
— Ти как мислиш? — попита тя и свърна към тротоара, където позволяваха да се паркира.
Джак кимна на портиера, преди да я настигне.
— Наистина не е нужно да ме изпращаш до колата.
— Не можеш да ме обвиниш, че не се държа като джентълмен.
Не, не можеше. Джеси тръгна между колите, докато не видя своята „Тойота Селика”. Изглеждаше изгубена между толкова много красиви, нови возила. Но нали вървеше, това бе най-важното.
— Аз съм дотук — обяви тя и извади ключовете от чантата си. Отвори вратата и я хвърли на пасажерското място, преди да се обърне към Джак. — Пак ти благодаря, Джак. За всичко.
Той пъхна ръце в джобовете си и се залюля напред-назад на пети.
— Нищо работа. Радвам се, че дойде.
— Забавлявах се. Ако се върнеш пак вътре, внимавай с онази тигрица — предупреди го тя.
— Тигрица?
— Да, натруфената жена със скаридите. Изглежда така, сякаш яде келнери за закуска и не те изпускаше от погледа си. — Приятелите се предупреждават, ако сметнат, че са направили лош избор за леглото, нали?
— А ти внимавай с Брааад.
Джеси се подсмихна на начина, по който Джак провлачи името на Брад.
— Той спомена, че ще ми се обади другата седмица. Дори не съм сигурна дали искам да изляза с него. — Защо му казваше всичко това? Може би защото когато бе произнесъл името на мъжа, Джак се бе намръщил. Постепенно започна да усеща притеснение за цялата вечер.
Джак отстъпи назад.
— Ами, лека нощ.
— Лека, Джак.
Джеси затвори вратата, изпълнена с благодарност за лекото сбогуване. Никакви драми, никакви кавги.
Прочутите последни думи.
Когато завъртя ключа в стартера, колата изръмжа, после изстена и изобщо отказа да запали. Тя завъртя отново ключа, но двигателят само изцъка.
Боже мили. Само това й трябваше. Джак я гледаше през предното стъкло. Джеси разпери ръце, после опита да запали отново.
Нищо.
Раздразнена, тя отвори вратата и извади краката си навън.
— Нищо не разбирам; като идвах насам, проклетата кола не ми е правила никакви номера.
— Отвори капака.
— Разбираш ли от коли? — Джеси се наведе и дръпна ръчката.
Джак вдигна капака, но на слабо осветения паркинг не беше лесно да се огледа двигателя. Все пак той опита да размърда няколко неща.
— Опитай пак.
Джеси опита, но без успех. Слезе отново от колата и също се надвеси над стария двигател.
— Мразя тази кола. Ако не е едно, ще е друго.
— На колко километра е? — попита Джак, докато затваряше капака.