— Триста и нещо.
— Хиляди?
— Това е стара кола, Джак.
Той поклати глава.
— Дай ми ключовете.
— Защо?
— Ще й хвърля един поглед на сутринта, да видя какво става.
— Не е нужно да го правиш. Ще се обадя да я изтеглят и да я погледне техник.
Джак продължаваше да държи ръката си протегната, обърната с дланта нагоре.
— Спести си парите, нека видя дали не мога да я оправя.
Джеси се колебаеше как да постъпи.
— Вече направи достатъчно.
— Джеси, скъпа, дай ми ключовете.
Тя му ги подаде.
— Ако не е нещо просто или струва пари, искам да ги платя.
Джак оглеждаше мазните си длани.
Джеси отвори задната врата и измъкна пакетче мокри кърпички, които държеше там заради сина си.
— Заповядай — каза тя, като издърпа няколко и ги подаде на Джак.
Той благодари и избърса ръцете си.
— Сега да те закараме у дома.
— Ще се обадя на сестра ми.
— И ще събудиш сина си? Да вървим. — Той я подхвана за лакътя и я поведе обратно към хотела. — Един приятел взе назаем пикапа ми, затова ще използваме друга кола да те откараме вкъщи.
— Имаш друга кола?
— Не съвсем.
Джеси пристъпваше бързо, за да не изостава от него.
Той се спря пред пиколото и се усмихна.
— Здрасти, Уес.
Щом чу името си, Уес се поизпъна. Погледът му прескачаше между Джак и Джеси.
— Здрасти, господин…
— Джак — прекъсна го той. — Господин е толкова официално.
— Джак — повтори Уес, като очите му продължаваха да шарят, сякаш беше някак изнервен или притеснен.
— Уес, изглежда, че една от гостенките на хотела има проблеми с колата си.
— О, много съжалявам, госпожице.
Джеси се усмихна и Джак продължи да говори.
— Има ли свободна кола?
Уес отиде с няколко крачки до подиума си, за да провери разтворения върху него тефтер.
— Има, но господин… Джак, изглежда нямаме свободни шофьори тази вечер. Двамата разкарват гостите по домовете им. Не знам кога ще се върнат.
— Няма проблем. Аз ще закарам дамата у дома й. Ще пратиш ли някое от момчетата си да я докара?
Уес закима усърдно и докато го правеше, бузите му леко се разклатиха.
— Веднага, сър.
Джеси хвана Джак за ръката и го издърпа на няколко крачки встрани.
— Какво правиш?
— Ще те откарам у дома.
— С кола на хотела?
— Спокойно, Джеси, непрекъснато го правим.
Първо роклята, после партито, сега това?
Джак със сигурност щеше да го отнесе и вината за това щеше да е изцяло нейна.
Няколко секунди по-късно една лимузина спря на кръглата алея и от шофьорското място изскочи пиколото. Уес отвори задната врата и протегна ръката си на Джеси.
Краката й тежаха като олово. Джак едва ли бе имал предвид точно тази кола.
Той я побутна напред.
— Влизай — прошепна под носа си. — Дръж се така, сякаш го правиш през цялото време.
Джеси залепи една изкуствена усмивка на лицето си и бързо се вмъкна на задната седалка на дългата лимузина.
Вратите и седалките бяха оградени от верига вградени лампички. Вътре с лекота можеха да се поберат осем или девет души. Под телевизора с плосък екран беше монтиран минибар; през панорамния таван се виждаха проблясващите звезди.
Когато предната врата се затвори и Джак натисна бутона, сваляйки стъклото, което отделяше купето от шофьора, Джеси се премести на седалката, която се намираше по-близо до него.
— Знаеш ли, Джак, ти си абсолютно луд.
— Яко е, нали?
— Яко? Невероятно е.
Джак излезе от алеята и се вля в трафика, който толкова късно далеч не беше интензивен.
— Ти си гост на хотела, а семейство Морисън се грижат за гостите си.
— Аз съм самозванка и ти го знаеш много добре — намръщи се тя и с въздишка погали меката кожа на седалките.
— Скъпа, в теб няма нищо фалшиво. Нищичко!
Пета глава
Джак я наблюдаваше в огледалото за обратно виждане. Ухилена до уши, Джеси натискаше разни бутони и се наслаждаваше на лукса, който предлагаше лимузината. Беше прелестна, нямаше друг начин, по който да я опише.
— Не си ли се возила в лимузина досега? — попита той, като зави към летището.
— Не, не мога да кажа, че съм. И не мога да повярвам, че хората живеят непрекъснато по този начин.
— Някои го правят.
— Можеш ли да си представиш да го правиш всеки път, когато ти се ще да се повозиш?
Джак преглътна и се вторачи в пътя.
— Сблъсквал съм се с достатъчно хлапета, които са се родили със сребърна лъжица в устата… и възрастни, които през целия си живот са имали достъп до лимузини. Ще се изненадаш колко много от тях са същите като мен и теб. — Той погледна в огледалото за обратно виждане, за да види реакцията на Джеси.