Тя сви рамене и потупа кожата така, сякаш беше козина.
Какво ли щеше да си помисли, ако узнаеше, че той се беше возил в лимузини още преди да се роди? Баща му не можеше да бъде непрекъснато с него, а той трябваше да ходи на училище и да се връща. Затова още от най-ранна възраст двамата с Кейти получиха шофьор. В прогимназията Джак попита баща си дали шофьорът не може да кара „нормална” кола, за да не му се подиграват децата в училище. Баща му каза да се стегне и сам да се оправи с хлапетата. Той беше Морисън, а Морисънови имаха пари. И ги харчеха.
Джак започна всеки ден да предлага на децата да ги вози, което сложи край на подигравките и започна веселбата. В гимназията научи кои бяха истинските му приятели и кои само го използваха. Майк, Том и Дийн останаха; другите заминаха в канала.
— Предполагам, че всеки би могъл да свикне с това. Бог ми е свидетел, че аз бих могла.
Джак се усмихна и си помисли, че би било хубаво, ако беше записал думите й, за да ги използва по-късно, когато й разкрие истината за себе си.
— Има ли вино отзад?
— Шампанско.
— Ако нямаш нищо против, мога да спра край магистралата и да гледаме през панорамния прозорец как излитат самолетите. — Хотел “Морисън” се намираше в периферията на конгресния център, на по-малко от шест километра от летището.
— Не трябва ли да връщаш колата?
— Не, няма кой да я кара. — Джак сви в тъмната уличка, където паркираха всички, за да гледат излитащите самолети. Онтарио все още не беше свръхнаселено около летището, за да не може да се гледа.
Намери едно добро място, угаси двигателя и се премести отзад при Джеси. Щом се настани, врътна ключалката и отвори покрива.
— Еха! — Очите й блеснаха.
Джак намери шампанското и отвъртя металната капачка.
— Момент — каза той и се изправи, за да подаде глава през люка. Избута корковата тапа и тя отлетя в храстите. Пенливото вино пръсна през отвора и Джеси тихо изписка.
— Дръж. — Тя му хвърли една кърпа, преди течността да е заляла пода.
— Искрено ви благодаря, мадам.
Джеси се засмя отново и щом той слезе обратно, му поднесе две празни чаши.
Джак напълни едната за нея, след което наля и на себе си, преди да върне бутилката в охлаждащата кофичка. Вдигна чашата си и каза:
— За новите приятели.
— Пия за това — отвърна Джеси и се чукна с него. Отпи от виното и се отпусна на седалката до него. Вдигна поглед към покрива и зърна корема на излитащ самолет. — Знаеш ли, през цялото време виждам хора да паркират тук, но нито веднъж не съм се сещала сама да го направя.
— Невероятно как успяват да задържат тези метални неща във въздуха.
— И аз не мога да го разбера. Изненадана съм, че не се появяват повече проблеми.
— И все пак си остава най-безопасният начин за пътуване — рече Джак.
— Няма как да знам. Досега съм летяла само веднъж със самолет.
— Наистина ли? — Трудно му беше да повярва.
— Бях на дванайсет; Моника, сестра ми, беше на девет. Мама се запознала с някакъв мъж, който й казал, че е дошъл от Сиатъл. За онези две седмици през лятото хлътнала здраво по него.
— Да разбирам ли, че майка ти е разведена?
— Няколко пъти — отвърна Джеси, без дори да се намръщи. Очевидно беше свикнала с начина на живот на майка си. — Както й да е, мъжът й писал, че ужасно много искал да бъде с нея и нас, децата й, но не можел да живее в Южна Калифорния. Имал бизнес в Сиатъл. Не смеел да иска от нея да напусне това място и да ни завлече на север… дрън, дрън, дрън.
— И какво стана?
— Мама ни купи билети, опакова багажа и ни замъкна в Сиатъл. — Споменът я накара да поклати глава.
— Очевидно нещата с господин Самохвалко не са потръгнали.
— Не. Съпругата на господин Самохвалко хич не беше доволна да отвори вратата и да ни види отпред.
— Ох.
— Двете с Моника така и не получихме възможността да се насладим на тихоокеанския северозападен дъжд, от който толкова се оплакват. Майка ни заведе на летището, където прекарахме почти два дни, докато хванем полет за дома.
— Два дни? Защо толкова дълго?
— Майка ми не беше предвидила да купи билети за отиване и връщане или дори да има достатъчно пари за пътя към дома. Един неин приятел й прати пари, но въпреки това трябваше да чакаме до среднощ, докато вземем евтин полет. Беше пълна каша.
— Направо си загубила желание за летене — каза й той.
Джеси отново отпи от виното.
— Ами ти? Вашите още ли са женени?