— Ами, не.
— Не ми звучиш твърде уверено.
— Мама си тръгна, докато бях още тийнейджър. Поддържаше връзка по своя си начин — понякога обаждане по телефона, понякога писмо. Не се разведе с татко, докато сестра ми не завърши гимназията, след което подаде молба. — Той си спомняше този ден. — Беше през юни. В Тексас тъкмо започваше да става много горещо. Татко работеше прекалено много. Един ден влязох у дома и го намерих в бърлогата си да пие уиски.
— Не ми звучи твърде зле.
— Беше следобед в сряда.
— Аха. Явно това не е било типично за баща ти.
Когато погледна към Джеси, Джак забеляза искрена загриженост по лицето й.
— Татко работи много — каза той с нисък глас.
— Изглежда искрено му се възхищаваш.
— Да. Работеше много и отгледа две деца без помощта на мама. Когато тя все още беше при нас, той работеше повече от всеки човек, когото познавах. Не го виждахме често, което може би е причината тя да го напусне. Не си спомням да се е оплаквала. Когато си тръгна, той се прибираше по-често. Превърна отглеждането на сестра ми и мен в нещо повече. Много повече. Както и да е, мама подаде молба за развод и сега си разменяме картички за Коледа. Понякога дори не го правим. — Предишната година тя бе живяла в Италия с някакъв тип на име Пиер или някакво подобно ужасно име.
— Баща ти го е приел много навътре, нали? — Джеси остави чашата си върху бюфета и се намести назад върху седалката.
— Мисля, че винаги е искал да си я върне. До преди не много години той би я приел обратно, без дори да я попита защо го е напуснала. — Което беше нещо абсурдно. Защо някой ще боготвори майка му до такава степен беше нещо, което Джак просто не можеше да проумее.
— Баща ти опита ли някога да обясни какво се е случило между тях? Защо си е тръгнала?
— Не. Никога не говореше за това. Единственото нещо, което ми хрумва е, че тя не го е обичала. Той се грижеше финансово за нея; всъщност тя нямаше нужда от нищо. Никога не се караха. Но какво съм знаел тогава… бях просто дете.
— Баща ти ожени ли се повторно?
Джак поклати глава.
— Не.
— Сигурно още обича майка ти.
И той така смяташе. Сега знаеше, че от самото начало в тази връзка само единият беше обичал.
— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, аз дори картичка не получавам от баща ми за Коледа. — Джеси се намести в седалката, изрита обувките от краката си и ги подви под себе си.
— Наистина ли?
— Нито дума, след като ни напусна.
— Защо си е тръгнал?
Джеси продължи да говори, зареяла поглед към небето, отнесена в миналото.
— Не искаше да има нищо общо с родителството или моногамията. Мама каза, че й изневерявал от самото начало, но тя предпочитала да си затваря очите.
— Защо една жена ще си затваря очите за това?
— Изхранването на две деца кара жените да правят какви ли не неща. Но съм сигурна, че накрая щеше да й писне. Както и да е, мама подаде молба за развод и успя да го приклещи да подпише документите. След това той изчезна.
Джеси потрепери и Джак натисна бутона, за да затвори люка на покрива. Намери превключвателя и пусна отоплението на седалките.
— Трудно ли й беше?
Джеси сви рамене.
— Сигурно. Но тя бързо го замени със съпруг номер две, после номер три. Напоследък просто живее с тях, докато ги изцеди, после намира други.
— Доста егоистично — рече той.
— Но е така. Живее в покрайнините на Фонтана, но сестра ми предпочита да живее с мен и Дани, отколкото непрекъснато се оправя с нейните драми.
Джак изпъна ръка върху облегалката на седалката.
— Правилно постъпва. Никой не иска подобна несигурност в живота си.
— Така е.
— Значи двете със сестра ти сте близки?
Джеси отметна с ръка кичура коса, който беше паднал пред очите й.
— Много. А ти и сестра ти… близки ли сте?
— Разбираме се, но не бих казал, че сме близки. Тя е дива, не иска да порасне.
Джеси се засмя.
— И това го казва мъжът, когото срещнах на връщане от уикенд във Вегас, прекаран с приятели, който „зае” тази вечерна рокля и обувките за една жена, която почти не познава, и отмъкна хотелската лимузина, за да я откара вкъщи. Щом нея наричаш дива, значи това е семейна черта.
Джак отметна глава назад и се разсмя. Осъзна, че в очите на Джеси едва ли изглежда като примерно момче.
— Сега, като го каза…
— Виждаш ли семейството си по празниците? Сигурно не си ходил за Деня на благодарността, тъй като си все още тук.
— Опитвам се да се прибирам, но невинаги се получава. Ами ти? Видя ли майка си за Деня на благодарността?