— Не можах да го избегна. Когато Рене Ефингер — това е името на майка ми — те покани, по-добре иди. Ако не го направиш, бъди готов за сериозно кастрене следващия път, когато я видиш. Няма значение, че цяла нощ съм работила, няма значение, че никой от нас не харесва манджите й, по-добре да отидем.
— Това, предполагам, означава, че ще бъдеш с нея на Коледа.
— Вероятно. Дани я намира за забавна. Дразни само мен и сестра ми. Всички останали я обожават. По дяволите, и ти би я харесал. — Джеси наведе глава и облегна челото си върху отпуснатата си върху облегалката ръка.
— Нещо ужасно ли е направила?
— Не, не бих казала. Постара се да ни отгледа по най-добрия начин. Което не е лесно, когато се живее само на една заплата. Знам го по-добре от когото и да било. Мисля, че съм й ядосана, защото не си намери свестен мъж, с когото да остане. Толкова ли е трудно? Хиляди хора успяват години наред да живеят в брак. Защо тя не може?
Джак почувства тъгата й и му се прииска да можеше да я утеши.
— Но и хиляди други се развеждат.
— Знам. Предполагам, че ми се иска да я видя улегнала. В безопасност.
— Стабилността е важна за теб. — Сега разбираше желанието й да си намери богат съпруг. Джеси смяташе, че с парите идва и стабилността. По дяволите, бракът на родителите му я опровергаваше. Нямаше никаква гаранция, дори когато едната половинка бе безнадеждно влюбена в другата.
— Така е.
— Разбирам. Помня как се будех всяка Коледа, след като бях сънувал, че мама е вкъщи. Тя ни разказваше как някакви ужасни неща й пречели да се прибере и колко искала да бъде с нас.
— Но тя така и не се появи.
Джак поклати глава и се прокашля.
— Никога.
Джеси се пресегна и покри ръката му със своята.
— Понякога животът е гаден.
Той наблюдаваше ръката й, която си играеше с неговата, усещането му харесваше.
— Стига вече спомени. Разкажи ми за бъдещето си, Джеси… как ти е фамилията?
— Ман, Джеси Ман.
— Как се виждаш след пет години?
Лицето й грейна и Джак бе доволен, че е сменил темата.
— Не знам. Искам да се върна в училище, както вече казах, може би да се захвана с някакъв вид координиране на събития.
— Спомена нещо, че искаш да си сватбен агент.
— Не че зная каквото и да било за сватбите. Браковете на мама, подписани в кметството, не се броят. Но да, би ми харесало много да помагам на булките за всичко в деня, който би трябвало да е най-щастливият в живота им. — Джеси продължаваше да разтрива пръстите му. Джак се чудеше дали тя осъзнава какво прави.
— Нали осъзнаваш колко странно звучи това, след като чух за провалените бракове на майка ти.
— Това не означава, че не вярвам в брака. Имам предвид истинския брак, не временните съжителства на мама. Мога да планирам не само сватби. Има партита за годишнини, рождени дни, корпоративни събития. Има сума ти неща, които координаторът организира.
— Трябва да разбера какво е направила жената от хотела, за да получи тази работа.
— Много бих искала да разбера.
— Ще я попитам.
Тя се усмихна.
— Благодаря. Ами ти, Джак, къде се виждаш след пет години?
Той обърна ръката й с дланта нагоре и я потърка с палец.
— Харесва ми хотелският бизнес.
— Искаш да станеш мениджър на хотел?
— Нещо такова. Искам да разработя нова концепция за хотел, предназначен за типичното семейство с типичен семеен бюджет. Нищо прекалено луксозно и с разточителни екстри.
Джеси огледа вътрешността на лимузината.
— Без лимузини и хайвер?
— Това няма да е рентабилно, но минивановете и запазени места в колите ще свършат работа. Искам да обслужвам средната класа, но да им осигуря същите екстри като в „Морисън”.
— Какви екстри? — Тя се бе навела леко напред, докато слушаше.
— Румсървис за цялото семейство. Бавачки, гледачки на кучета, дори спацентър с поносими цени. — Това бе неговата концепция за хотела, който бе дошъл да построи в Онтарио. — Ще построя всеки хотел в близост до летище, на основните дестинации за семейна почивка.
— Значи искаш да построиш верига, не само един? Това са сериозни цели, Джак.
Джак се усети, че й разкрива твърде много за себе си.
— Ще започна с един, да видим кое ще потръгне, кое не, после ще преработя концепцията и ще продължа с печалбите от първия хотел за построяването на следващия.
— Говориш за огромни капитали, за инвеститори.
— Спестявам. — Което си бе истина.
— Как ще се казва хотелът ти? — Тя се усмихваше и то не подигравателно, един вид да, ще го направиш… някой ден, а с искреното и се надявам да успееш.