— „Повече за по-малко“.
Джеси сподави смеха си.
— Какво! Не ти ли харесва?
Името наистина не й допадаше.
— Ами „Повече за по-малко” ми звучи… Не знам, евтино. Като „Повече или по-малко”… едва ли не „Горе-долу“.
— Все пак ще е доста евтино, в сравнение с „Морисън”.
Тя се изпъна на седалката.
— Името трябва да е нещо, с което хората да се хвалят. Виж „Нордстром” и „Нордстром Рак”. И в двата се продават дрехи, но единият е със залежала стока. Ако имаш връзки с „Морисън” ти предлагам да наречеш хотела си „Морисън Запад” или нещо подобно. Или го кръсти по съвсем ненатрапчив начин, например „При Джак”.
Джак се почеса по главата, но нарочно не каза нищо за коментара й и за връзките си с „Морисън”.
— „При Джак” ми звучи по-скоро като име на бар.
Джеси махна със свободната си ръка, докато продължи да говори:
— Или го кръсти на някое приятно място. Представи си само: Отиваме в Дисниленд и ще отседнем „При Джак“. Сравни го с другото: Отиваме в „Морски свят” и ще отседнем в „Повече за по-малко”. Разбираш ли какво имам предвид? Едното звучи като приятно място, а другото като евтина ваканция на твърди легла, с течащ таван.
Джак се почеса по брадичката.
— Никога не съм се замислял за това. — Зачуди се дали някой в екипа му бе стигнал до същия извод, но не бе посмял да изкаже притесненията си, защото „Повече за по-малко” беше негова идея. Определено в понеделник трябваше да поговори с отдела по маркетинг.
Загледа се в устните й, докато Джеси говореше.
— Имаш време да помислиш за името. Ще са нужни години и доста връзки, преди някой като нас да отвори нещо подобно.
Стомахът му се сви от прилив на вина. Джеси наистина нямаше никаква представа кой беше той и с какво състояние разполагаше. Ако знаеше, дали щеше да е толкова открита и откровена с него? Вероятно не.
Джеси прикри прозявката си с ръка и му се усмихна, когато очите им се срещнаха. Погледна към ръцете им, които взаимно се галеха. Бързо отдръпна своята, когато осъзна, че е участвала в малък несъзнателен флирт.
Джак веднага усети липсата й, но не каза нищо.
— По-добре да те закарам у вас.
Джеси кимна и каза:
— Да. Стана късно.
Само че той не искаше да я откарва в дома й. Искаше да я задържи до късно, да разговарят и после да се целуват, може би малко прегръщане. Помисли си, че розовите й устни щяха да се разтопят върху неговите. Извади си главата от канавката, Джак. Ако си твърде настоятелен, ще се издъниш.
Той пренебрегна желанията си, отвори вратата и слезе от колата.
— Ще се возя отпред при теб, ако нямаш нищо против — каза тя, след като си обу обувките и също слезе.
— Сигурна ли си? Отзад е много по-удобно.
— Но не е толкова забавно, когато си сам.
Джак се съгласи, помогна й да се настани на пасажерското място и заобиколи колата, за да седне на своето.
Джеси му показваше по кои улици да мине, за да стигне до апартамента й.
— Кога си пак на работа? — попита той.
— Утре имам почивен ден, след това съм три поредни на работа. Ако колата ми се нуждае от сериозен ремонт, сестра ми ще ме кара. Имаш ли представа какво може да й има?
— Може да е стартерът. Ще проверя утре сутринта. — Джак я погледна, докато тя вадеше от чантата си лист и химикал.
— Ето ти номера ми. Обади ми се да кажеш колко ще струва.
— Приятелите не взимат пари за услугите си — каза й той.
— Вече направи достатъчно.
Нищо не беше видяла… все още.
Джеси остави листчето с номера в гнездото между двете седалки.
— Ще занеса роклята на химическо чистене и ще я приготвя за връщане в магазина.
— Задръж я. — Докато го произнасяше, мина в съседното платно.
— Да бе, това ще бъде кражба, а не вземане на заем.
Джеси не го заслужаваше. Джак нямаше друг избор, освен да скрие факта, че беше платил за роклята.
— Не мисля, че някой ще забележи.
— Аз ще знам.
И дума не можеше да става да я принуждава да задържи роклята. Той я погледна и забеляза проблясъците на ушите й.
— Аз купих обиците. Така че не ги слагай в кутията. Тях можеш да задържиш.
Слабите й пръсти докоснаха елегантните диаманти и устните й потрепнаха в усмивка.
— Купил си ги?
— Реших, че ще ти стоят страхотно. — Сети се за чифта с фалшиви камъни, които бе оставил в стаята си в хотела. „Нордстром“ и „Нордстром Рак“. Изобщо не ставаше дума за подмяна.
— Не беше нужно да го правиш.
— Исках да го направя. Сметни го за подранил подарък за Коледа. — Един от много, надяваше се той.
— Дано не са скъпи.