Той я погледна намръщено.
— Не е учтиво да коментираш цената на подарък.
Джеси отпусна ръка върху неговата.
— Благодаря, Джак. Не беше нужно да го правиш, но ти благодаря.
Останалата част от пътя прекараха в уютно мълчание. Когато спряха пред блока й, вече беше почти два сутринта.
— Аз съм дотук — каза му тя.
Джак не й обърна внимание и отвори вратата си.
— В Тексас мъжът никога не оставя дамата да се прибира сама. Особено нощем. — Освен това как щеше да я целуне, ако не я изпратеше до вратата?
Тя се засмя с топъл, подканящ смях, който затопли сърцето му.
— Не искам да ядосвам всички мъже в Тексас.
— Много добре.
След като отвори вратата и й помогна да слезе от колата, Джак я поведе към вратата на апартамента й. Цветният аромат на парфюма й я последва по коридора. За всеки случай Джак запомни номера на вратата й.
Косата й се стелеше по гърба, когато погледна към вратата си.
— Това е — рече тя и отново се обърна към него.
Джак стоеше близо, достатъчно, че да види изненадата в очите й. Тя не отстъпи. Когато прехапа долната си устна, пулсът му се ускори неимоверно. Погледът й се плъзна от очите към устните, подканяйки го несъзнателно да я целуне.
Той не й даде възможност да възрази.
Ръката му се плъзна по тила й и устните му доближиха нейните. Потрепващият пламък, който близостта й бе породила в него, се разгоря в огнен ад.
Джеси не се отдръпна.
Джак я обхвана през кръста и я придърпа към себе си.
Тя простена и наклони главата си назад. Езикът му се плъзна между устните й и се разтопи в устата й. Джак попиваше жадно всяко усещане, от начина, по който ухаеше и се усмихваше, до меките й устни, които се притискаха към неговите. Ръката й се плъзна по неговата; пръстите й леко се впиха в плътта му. Плахите движения на езика й доказваха привличането, което изпитваше, показваха чувствата й към него повече от каквито и да е думи.
Това е нещо повече от приятелство, помисли си той.
Точно за това пишат поетите.
Джак искаше повече, много повече от една открадната целувка пред апартамента й.
Вратата внезапно се отвори и накара Джеси да политне назад. Ако Джак не я беше подхванал, тя сигурно щеше да се озове по задник на земята.
Той рязко отвори очи и видя шокираните изражения на Джеси и на жената, която сигурно бе сестра й Моника.
— О, съжалявам! Много съжалявам. — Очите на Моника бяха ококорени. Тя притискаше длан към изчервените си бузи.
Джеси отстъпи назад. Пръстите й докоснаха подпухналата й долна устна. Пламтенето на бузите й бе повече от осезаемо.
— Всичко е наред. Джак тъкмо си тръгваше — най-после каза тя.
Най-добре да си отиде бързо, преди Джеси да е съжалила за целувката.
— Ще ти се обадя утре.
Джеси въздъхна и прехапа долната си устна.
— Да. Колата ми. Добре, ще се чуем утре.
— Лека нощ, Джесика — каза той, след което се обърна и се отдалечи от двете зашеметени жени на прага.
Преди да завие зад ъгъла на коридора, той чу как Моника се изкиска и каза:
— О. Боже! Това ли е Джак?
Той изпъна гръб и продължи нататък с широка усмивка.
Шеста глава
— Това беше Джак, нали? Боже мили, заблуждавам ли се, или той наистина е голям сладур? — изпищя Моника.
— Това беше Джак. — С убийствено привлекателните си устни. О, човече, за целувката му си струваше да умреш. Краката й се подкосиха сладострастно. Голяма грешка. — По дяволите. Това не трябваше да се случва.
— Какво не трябваше да се случва? — Моника придърпа Джеси до разгъваемия диван.
— Онази целувка. Аз не биваше… той не биваше. Трябваше да се отдръпна и да му напомня, че не е за мен.
— Зле ли се целува? — Моника седна по турски с кръстосани крака и потърка ръце.
— Целува се страхотно, но не трябваше да му позволявам.
— Защо не, за Бога? Той е чудесен и акцентът му… майко мила, разтапям се само като си помисля за него.
— Знаеш какво мисля за мечтателите, Моника. Той е келнер в „Морисън”.
— Е, и? Ти също си келнерка. По това си приличате.
Джеси завъртя очи.
— Страхотно, значи ще пестим, за да можем един ден евентуално да си купим прилична кола, която ще трябва да си прехвърляме, за да стигнем до работа, която ще е на кой знае какво затънтено място. Няма да се получи. — Да се влюби в някого като Джак, щеше да й разбие сърцето. И после какво? Щеше да свърши като майка си, с различен мъж на всеки няколко месеца.
Не, целувката беше грешка. Следващият път, когато Джеси го видеше, щеше да му изясни нещата и да го накара да обещае да стои настрана, иначе с приятелството им е свършено. Харесваше й да си говорят, да слуша за плановете му, но целувката не трябваше да се повтаря.