Невероятна целувка… но само една-единствена.
Джеси погледна сестра си и разгъна леглото.
— Капнала съм.
— Но аз искам да знам повече за срещата ти.
— Не беше среща.
— Той те докара до вкъщи.
— Само защото колата ми не искаше да запали — каза тя, за да разясни ситуацията.
— Целуна те на вратата, а е почти три сутринта.
— Говорихме на задната седалка в лимузината и гледахме как самолетите излитат.
— Возила си се в лимузина?!
О, Боже, сестра й не трябваше да научава за това, ако Джеси изобщо искаше да поспи, преди синът й да я събуди.
— Лимузината от хотела. Джак я уреди, за да ме прибере. Не беше среща.
— На мен ми изглежда като среща.
Джеси бе прекарала цялата нощ в присъствието на Джак, той я закара у дома, говориха за миналото и бъдещето си. Дълго щеше да си спомня за онази целувка.
— Не точно среща.
Моника се мушна под завивките в леглото си с дяволита усмивка.
— Ако онова, което видях „не е точно среща” и аз искам една. — Тя направи знак за кавички с ръце и изгаси.
— Лека нощ, Мо.
— Лека, сестричке. Сънувай прекрасни „не точно целувки”.
Джеси метна възглавница по нея.
Досадница.
— Ако питаш мен, най-добре да погребеш тази бричка. — Макс Харпър държеше малък автосервиз на няколко пресечки от хотела. Той с удоволствие издърпа колата на Джеси и я вмъкна в графика си. Джак беше срещнал Макс преди ергенското парти на Дийн, искаше пикапа готов за път и Макс се погрижи.
— Не мога — каза му Джак. — Собственичката на колата не може да си позволи да я зареже все още.
Макс избърса ръцете си в парцал от сервиза и извади молив от джоба на синята си тениска.
— Мога да я стегна и да я върна на пътя без много шум. Трябва й нов стартер.
— Трябва й повече от стартер. — Джак забеляза износените колани, прегряващото парно.
— Трябва да събира прах в някоя автоморга. Но ако настояваш да я позакърпя, още днес ще излезе от тук с нов стартер.
— Акумулаторът изглежда праисторически — каза му Джак.
— Все още работи, но ще се радвам да го сменя.
— Направи го.
Макс се завъртя около колата, после отиде в дъното на сервиза, за да събере разни части.
От нуждата, че се налага да се оправи абсолютно всичко по колата, кожата му настръхна. Мисълта Джеси да я кара из града… или да се развали посред нощ…
— Знаеш ли какво не схващам? — попита Макс.
— Не, какво?
— Как някой с твоите пари кара такъв боклук. Нищо лично. — Макс беше към шейсетгодишен, тежеше четирийсет кила отгоре, дишаше прекалено тежко за мъж на неговата възраст и беше откровен до болка. Дийн му го беше препоръчал, и сега Джак разбра защо. Въпреки че знаеше за богатството на Джак, Макс не се опита да му пробута повече от нужното. Дори сега, когато запалиха отчайващия двигател, и двамата се съгласиха, че колата не става за нищо, Макс не се натискаше.
Нито пък си държеше езика зад зъбите.
— Не е моя, и както казах, помагам на приятел.
— Би й помогнал, ако й вземеш нещо надеждно. Не всички механици са като мен. Освен ако жената няма основни познания за колите, ще й излиза прескъпо всеки път щом трябва да се направи дори нещо съвсем просто, като да се смени маслото. Мамка му, механикът дори не трябва да я лъже, докато работи по тая изгнила кошница. Достатъчно е само да я огледа от единия край до другия, за да лъснат всичките й старчески болежки.
На Джак ли го казваше.
Но той не можеше да каже на Джеси, че някой е оставил скъпа кола в хотела и тя може да я задържи. Не, трябваше да подходи малко по-различно за нещо толкова голямо.
— Напълно съм съгласен с теб, Макс. Просто я стегни и нека работи нормално. Ако можеш да смениш някои неща, които моята дама няма да забележи, задължително го направи. Ако забележи, че съм похарчил пари за нея, ще настоява да ми ги върне. — Така или иначе Джак се тревожеше да й каже, че я е закарал на механик. Едно беше приятел да работи по колата… съвсем друго да наеме някой друг да свърши работата. Но ако някога му се наложеше да обяснява, щеше да му е трудно да поддържа тази лъжа. Не, ако се наложеше, щеше да й каже, че някой му е помогнал. Мрежата му от лъжи трябваше да е възможно най-тънка.
— Жена, която не иска да харчиш пари за нея? Сериозно? Не знаех, че има такива.
Джак се усмихна. Неговата беше такава.
След обед Джак най-накрая взе телефона и се обади на Джеси. Макар че бе мислил за нея цял ден, едва когато чу бодрия й глас, си спомни за целувката им. Онази, след която нямаше да има други. Срещата на устни, които обещаваха невероятни неща само ако намереха подходящото време да докоснат и други места.