Знаеше, че Джеси се тормозеше заради целувката, затова щеше да се държи сякаш нищо не е станало, освен ако тя не кажеше нещо. Нямаше да се извинява за нещо, за което не съжаляваше и на което тя се наслади точно толкова, колкото и той.
— Здрасти, скъпа, как спа? — Той се беше въртял цяла нощ, но нямаше да й го каже и да й даде повод да затвори.
— Здрасти, Джак. А-аз спах хубаво, добре. — Гласът й беше колеблив и той се зачуди дали казваше истината.
— Колата ти трябва да е готова до час. Ще бъдеш ли вкъщи, за да ти я оставя?
— Всъщност ще водя Дани в парка зад ъгъла да си поиграе с приятел четата си.
— Още по-добре. Мога да ти я докарам там. Как се казва паркът?
Тя му го каза и след това добави:
— Няма нужда да го правиш. Моника може да ме закара до хотела и да я взема.
Само дето колата не беше в хотела. Беше в сервиза при механик и й сменяха стартера, акумулатора, маслото, въздушните филтри…
— Не е проблем.
— Сигурен ли си?
— Джеси, моля те. Може да не мога да помогна много, но ще се справя с това. — Лъжата остави горчив вкус в устата му, но все пак той я изрече.
— Какъв беше проблемът?
— Стартерът, както си мислех. Само… ъм… трябваше да намеря частта.
— Трудно ли я намери?
— Не — каза той бързо. След малко добави: — На едно място близо до хотела продават части. Просто ще отнеме малко повече време да я взема и да я почистя. Все още ли ще си в парка след час?
Джеси се засмя.
— Дани би ме накарал да останем, докато се стъмни, ако можеше. Ще сме там.
— Ще се видим след час. — Джак си взе довиждане и затвори.
Джеси наричаше хапещия студ през късния ноември „време за пуловер без палто отгоре“. Слънцето напичаше, но във въздуха се усещаше студ. Паркът беше пълен с деца, а родителите им стояха отстрани и гледаха как си играят.
Дани си измисли игра на „следвайте водача“ с три други момченца. Децата се водеха едно друго нагоре-надолу по пързалките, скачаха през люлките и се въртяха в пясъка. Едва пет минути в парка и Дани вече се смееше, беше се изцапал и подскачаше наоколо. В дни като този беше щастлива, че работеше нощем. Виждаше какво се случва в живота на сина й, щом работеше докато той спеше.
Невинаги обаче се получаваше. Понякога, когато се разболееше или сънуваше кошмар, нея я нямаше, за да се погрижи за него, но Моника се справяше с тези ситуации като професионалист. Ако Дани наистина имаше нужда от нея, не отиваше на работа или се прибираше при него. Докато тя започнеше да работи през деня, Дани щеше да е тръгнал на училище, а Джеси можеше да взема смени през това време. Така или иначе това беше планът.
— Здрасти, скъпа — чу гласа на Джак зад себе си. Обърна се и видя ухилената му физиономия само на няколко сантиметра от лицето си. Тя отстъпи назад, в случай че той възнамеряваше да я поздрави с целувка.
— Здрасти.
Тя стоеше на ръба на една маса за пикник и реши да се шмугне между пейката и масата, за да се отдалечи от него още повече. Без да се замисли, Джак седна срещу нея.
Ключовете от колата й висяха от пръстите му.
— Всичко е готово.
— Значи… бил е стартерът. — Тя взе ключовете в ръка и докосна неговата, докато го правеше. Този невинен допир й напомни за гальовните пръсти от снощи. Дори държането за ръце с каубоя й носеше наслада.
Шапката му стоеше стабилно на мястото си. Ризата с копчета покриваше мускулестите му ръце, които я бяха държали толкова близо до него предната вечер, че тя си спомни силните му гърди и как той въздъхна, когато тя захвърли всички задръжки и позволи целувката да продължи. Устните му бяха все така сочни, както снощи. Изведнъж й стана горещо в пуловера, който носеше. Джеси размърда глава и погледна назад, за да види къде е Дани.
— Стартерът ти беше изпържен.
— Скъпо ли излезе? — Тя посегна към чантичката до себе си.
— Един приятел ми беше длъжник.
— Значи трябваше някой друг да свърши работата?
— Трябваше, Макс имаше частите, а аз не.
Колко глупаво от нейна страна. Разбира се, че Джак нямаше частите. Тя извади чековата си книжка, а Джак покри ръката й със своята.
— Макс ми дължеше услуга, Джеси. Не ми е вземал пари.
— Не мога да ти позволя да направиш това.
— Трябва — настоя той.
— Ами ако ти потрябва помощта на Макс за пикапа ти? Ще си пропилял безплатния ваучер за излизане от затвора заради мен. — Джеси отмести ръката му и започна да пише чек.