— Няма да взема пари от теб.
— Прав си, няма. Ще ги дадеш на Макс. А колко струва един стартер?
Джак пренебрегна въпроса й и се загледа в децата, които играеха на площадката.
— Покажи ми Дани.
— Сменяш темата.
Той й намигна. Усмивка заигра на устните му. Нямаше да й каже колко струва, нито доброволно да вземе парите й. Джеси разбра, че ще трябва да намери друг начин да му се отплати. Тя отказваше да се възползва от нечия добронамереност.
— На пет е, нали?
— Колко, Джак? — попита тя за последен път.
— Няма да стане, Джеси — отвърна той на огъня с широка усмивка.
Беше непоносим. Тя прибра чековата си книжка обратно в чантата си.
— Не сме приключили.
— Синът ти със същия цвят на косата като теб ли е?
Отново смени темата, сякаш не е казала нищо. Гадняр. С Моника щяха да се разбират чудесно.
Джеси се завъртя и посочи сина си.
— Виждаш ли момчетата, които играят на „следвай водача“?
— Да.
— Момченцето отпред е той, с пуловера на райета.
Лицето на Джак се озари.
— Прилича на теб.
— И аз така мисля.
Дани надигна глава, за да погледне към нея, после се загледа зад нея, в Джак. Каза нещо на приятелите си, преди да се затича към нея.
— Здрасти, мамо. — Джеси отмести косата от очите му. Трябваше му подстрижка.
— Здрасти, приятелче.
— Кой е този? — попита той, сочейки Джак.
— Един мой приятел. Казва се Джак. Джак, това е Дани. — Беше странно да наблюдава променящите се емоции по лицето на сина си. За няколко секунди превключи от любопитство на лек уплах.
— Привет, Дани. — Джак наклони шапка към сина й.
Очите на Дани се отвориха широко.
— Ти истински каубой ли си? Яздиш ли кон и всичко останало?
— Аз съм от Тексас и съм яздил кон няколко пъти — каза му Джак с малко по-засилен тексаски акцент.
Джеси го стрелна с поглед от рода на „не го насърчавай”, или поне се надяваше, че е разбрал намека й.
— Искам да яздя кон, но мама казва, че е опасно.
— Хората постоянно падат от коне и се нараняват — каза му Джеси.
— Аз паднах от скутера си, не болеше толкова много.
— Конете са много по-далеч от земята — каза му Джак.
Добре, помисли си Джеси, той внимава какво говори.
— Но ездата е много лесна и изобщо не е опасна с правилния кон.
Джеси стрелна Джак с ядосан поглед.
— Не познаваме никого със спокоен кон, така че няма смисъл да се вълнуваме за нещо, което няма да се случи.
Джак срещна очите й.
— Всъщност баща ми живее в ранчо в Тексас. Той има много коне, малки и големи.
Джеси стисна устни.
— Ние не сме в Тексас.
— Може ли някой път да отидем в ранчото на баща ти? — попита Дани.
— Мисля, че това е чудесна идея. — Джак продължи да гледа Дани и игнорира гримасите по лицето на Джеси. — Може би някой ден ще можем да отидем.
Дани дърпаше пуловера на Джеси, докато тя не сведе поглед към него.
— Няма ли да е много забавно?
— Тексас е много далеч, Дани. Засега ще трябва да се задоволиш с язденето на понита на панаира.
Разочаровано, момчето се обърна към приятелите си на площадката.
— Ей, хайде да си играем — извика на децата и изтича при тях.
— Защо направи това? — попита Джеси на секундата, когато Дани вече не можеше да ги чуе.
— Кое?
— Окуражи го да посети ранчото на баща ти. Знаеш, че не мога да си позволя пътуване до Тексас.
Джак придоби виновно изражение. Което беше добре, предвид ситуацията, в която я бе поставил. Тя всеки ден разочароваше Дани, от играчките, които не можеше да си позволи да му купи, до задния двор, който не можеше да му осигури, за да си играе. Да му обещае да язди понита в Тексас беше наистина подло.
Той изглеждаше толкова развълнуван.
— На пет е. Балончетата са вълнуващи за него.
— Тексас е на три дни път от тук — каза й той.
Джеси скръсти ръце пред гърди.
— Спри. Добре. Знаеш, че не мога да отида. Не мога да си позволя да си взема почивни дни и същевременно да платя за пътя. Може би в някоя от следващите пет години би било възможно, но не и сега. Ще съм късметлийка да заделя достатъчно, за да може Дани изобщо да празнува Коледа. Не мога да предприема пътуване до Тексас. — Джеси мразеше да говори за това, но нещата бяха прекалено напечени. Тя дори обмисляше дали да не започне втора почасова работа, но това щеше да обърка графика, който с Моника бяха измислили. Цялата забава в живота трябваше да почака.
Изглежда Джак искаше да каже нещо, нещо проникновено, но вместо това той просто сведе поглед и се извини.