— Съжалявам.
Звучеше сякаш му е неприсъщо, така че Джеси не продължи.
— Всичко е наред. Знам, че нямаше лоши намерения.
— Не, не е наред. Трябваше да си държа устата затворена.
Тя разсея напрежението с усмивка.
— Баща ти наистина ли има ранчо?
— Тексас е голям щат, много хора имат земя там.
— Изглежда в Калифорния никой няма земя, освен фермерите от централната част. По дяволите, бих приела къща с двор и бяла ограда. — Тя дори не можеше да вземе куче на Дани, ако той поискаше.
— Имам чувството, че някой ден ще получиш всичко, което искаш.
Джак. Непоправимият оптимист и мечтател. Сладък, страхотен с целувките, самоотвержен, щедър, амбициозен и трябваше отново да добави, мечтател. Мечтателите прелитат на друго цвете, когато усетят нуждата.
— Слушай, Джак, относно снощи… — Джеси отмести поглед от сивите му очи и го прикова в няколко мравки, нападнали троха на масата. — Онова не трябваше да се случва.
— Кое, возенето в лимузината? Върнах я обратно, никой не забеляза, че я е нямало.
Тя сви рамене. Дявол да го вземе, нямаше да я улесни.
— Не лимузината. Знаеш, че не говоря за това.
— О… — каза той, преструвайки се на изненадан. — Имаш предвид онази невероятна целувка.
— Ш-ш-шт — изшътка му тя и се огледа, за да види дали някой наоколо не чуваше разговора им. — Беше грешка.
— Аз не го почувствах като грешка.
Макар да осъзнаваше, че най-вероятно трябваше да му каже, че за нея е било грешка, Джеси знаеше, че той ще прозре очевидната й лъжа и ще й натрие носа. Наистина се целуваше невероятно. Не можа да заспи с часове, след като си легна.
— Не трябва да се повтаря.
Джеси задържа погледа си върху него достатъчно дълго, за да види подигравателната усмивка на лицето му.
— Не е забавно, Джак. Вече ти казах, че не мога да излизам с теб.
— Да, кажи ми пак защо така?
— Знаеш много добре защо. Ти си мечтател, Джак. Имаш страхотни планове за светло бъдеще и нещо ми подсказва, че ще осъществиш всичките си цели… някой ден. Но точно сега все още мечтаеш. Може би ако бях сама, ако Дани… — тя погледна през рамо, за да се увери, че синът й не я чува. Той си играеше на другия край на площадката пред погледа на нея и Джак. — Ако не се налагаше да мисля за сина си, тогава може би с теб можехме да излизаме, да видим дали си пасваме. Когато си родител и всичките ти решения засягат и друго човешко същество, трябва да внимаваш с кого се срещаш.
Усмивката от лицето на Джак се загуби. Веждите му се събраха за кратко.
— От какво се боиш, Джеси? — попита меко той.
— Майка ми веднъж ми каза да не излизам с никого, в когото не мога да си представя да се влюбя. Не послушах съвета й, когато бях тийнейджърка, и резултатът е Дани. Обичам го повече от всичко на тази Земя, не бих го изтрила от живота си за нищо на света. Но не мога да го направя отново. Няма да е честно спрямо него или мен. Ти си страхотен, Джак, но трябва да сме само приятели. Приятели, които не се целуват. Съжалявам, но така трябва да бъде. — Защо тогава, още докато изричаше тези думи, я болеше?
Джак вдигна лакти на масата и подпря главата си с ръце.
— И каквото и да кажа няма да промениш решението си?
— Не. Моля те, разбери. Бих искала пак да сме приятели.
Докато потъркваше брада, Джак отново си позволи да се усмихне.
— Не мога да кажа, че ми харесва, но разбирам.
Тя си отдъхна.
— Значи всичко е наред между нас?
Пакостлива искрица проблесна в очите му, когато каза:
— Скъпа, всичко е повече от наред между нас. Трябва да тръгвам, но съм на линия.
— Роклята трябва да е готова за връщане до вторник. Мога да я оставя в хотела.
Той махна с ръка и каза:
— Няма нужда. Ще се отбия в закусвалнята. Каза, че си на работа във вторник, нали?
— Да.
Той стана от пейката.
— Ще намина. Ако изскочи нещо, ще ти се обадя.
— Звучи добре.
Джак изглеждаше сякаш иска да каже нещо друго, но реши да премълчи.
— Приятен почивен ден, Джеси.
— Благодаря, на теб също.
После той си отиде. Тя проследи с поглед как готиният задник под дънките му се отдалечава в другата посока. Не се скараха, не се опита да я убеди да излезе с него и затова не изгуби точки. Нищо.
Трябваше да е щастлива, задето бързо се съгласи на платонична връзка, но някак не беше. Може би целувката оказваше силен ефект само върху нея. Никога няма да намериш друг, който да те целува така, няма начин.
Навярно Джак не си падаше много по нея.
Тя се насили да гледа сина си и да спре да зяпа отдалечаващия се мъж. Преди да успее да се обърне, Джак погледна през рамо и я хвана да го заглежда.