Без съмнение по цялото му лице, засенчено от шапката му, се бе разляла лукава усмивка.
Седма глава
Джак прекара в събрания по-голямата част от понеделника и половината вторник. Ерик Ричардсън, маркетинг-мениджърът за Южна Калифорния, се беше съгласил с предложението за преименуване на новата хотелска верига.
Когато Джак попита Ерик защо не е изказал по-рано възраженията си, Ерик отвърна, че не е искал да потъпква егото на Джак, тъй като новата верига носеше неговото име.
— Следващия път стъпвай смело — посъветва го Джак. — Плащаме ти, за да знаем на какъв пазар можем да разчитаме. Ако името ще възпира клиентите, то хотелите никога няма да станат популярни.
Ерик седеше срещу Джак в една от конферентните зали на първия етаж. Той беше много по-млад от Джак и вероятно се притесняваше, че ако възразява твърде много, ще изгуби работата си. Джак се бе сблъсквал години наред с подобно отношение у служителите си. Обикновено отнемаше известно време и усилия, преди да се отпуснат и да се почувстват достатъчно уверени в работата си, за да започнат да споделят истинските си чувства.
— Следващия път ще ви напомня за този разговор — обеща Ерик.
— Така и трябва. Мислил ли си за друго име?
Ерик сви рамене.
— Не съм разсъждавал много. Ще сложа избирането на ново име за хотелската верига на първо място в списъка си.
Джак се замисли за Джеси и нейните идеи.
— Какво ще кажеш за „Морисън Изток”?
Ерик сбърчи нос.
— Ами това може да обърка гостите ни тук, на запад.
— „При Джак”?
— Прекалено обикновено, но посоката на мисълта ви ми допада повече. О! — Ерик скочи от стола си. — Какво ще кажете за “Семеен хотел Морисън”?
Джак приглади сакото на гърдите си, докато обмисляше предложението.
— Харесва ми. Хората ще виждат името Морисън, което свързват с качество и водеща позиция в хотелския бизнес, но ще го има и семейният дух. Мисля, че така ще се получи.
— Да го впиша ли?
— Да, но искам първо да проведеш няколко проучвания, за да проверим дали и потенциалните клиенти мислят по този начин.
Ерик кимна.
— Щом се върна в офиса, ще кажа на асистента ми да се заеме.
— Обади се другата седмица с резултатите.
Ерик се изправи, сгъна папките си и ги прибра в куфарчето.
— Ако няма нищо друго за обсъждане, ще се прибирам в Сан Франциско. Ще се видим преди Коледа на срещата на борда.
Джак стана и разтърси ръката на мъжа.
— Да, ще се видим тогава. Благодаря ти, че дойде чак дотук.
— За мен е удоволствие.
— И, Ерик?
Той се обърна към Джак.
— Занапред недей да си мълчиш. Няма да те уволня заради това, че идеите ти се различават от моите.
Ерик кимна.
— Предвид как се развива икономиката, всеки се страхува за работното си място.
Джак разбираше опасенията му. Откакто бяха влезли в рецесия, хотелите бяха преживели два етапа на съкращения. Идеята за бюджетен хотел се беше появила заради лошата икономика.
— Хотелите „Морисън” се справят добре със ситуацията. Не предвиждам нови съкращения. — Това бе най-доброто, което Джак можеше да направи. Не можеше да обещае на мъжа, че винаги ще има работа, но искаше да е достатъчно спокоен, за да предлага проницателни идеи за толкова важни неща, като името на един хотел.
— Благодаря ви, господин Морисън.
— Приятно пътуване.
Когато Ерик излезе от стаята, Джак събра всичките пазарни анализи и ги прибра в куфарчето си. В момента, в който излизаше от стаята, мобилният му телефон иззвъня.
Джак позна телефонния номер, затова когато вдигна, веднага поздрави мъжа:
— Здравей, Майк.
— Добре, че вдигна. — Съсипаният глас на приятеля му накара Джак да се намръщи.
— Какво става?
— Дийн обаждал ли се е?
— Не сме говорили от Вегас. Строителството на новите хотели скоро няма да приключи, така че сигурно известно време няма да го чуя. Защо? — Джак остави куфарчето си на масата. Дийн притежаваше и ръководеше голяма строителна компания в западните щати, която Джак възнамеряваше да използва за строежа на новите семейни хотели. Дийн лично щеше да наглежда проекта.
— По дяволите. Мислех, че се е обадил на някой от нас.
— Какво става? Добре ли е той? — Джак потърка лицето си длан и седна на стола си.
— Сигурно не е. Маги отменила сватбата.
Въпреки че бе очаквал всичко от Маги, прекратяването на годежа беше изненада.
— О, Боже. Дийн сигурно е съсипан. — За добро или за лошо, Дийн обожаваше Маги.