Приятелите звънят на приятелите си, за да проверят как са.
Джак беше приятел… нали?
Джеси внезапно изпита усещане за дежавю. Отново беше в гимназията и размишляваше дали да се обади на едно момче.
Порасни, помисли си тя.
Набра номера на Джак и със затаен дъх зачака обаждането му. Когато той вдигна, гласът му звучеше така, сякаш все още беше в леглото.
— Джак, обажда се Джеси. Събудих ли те?
— Джеси? Да, задръж така.
По линията се разнесоха приглушени звуци и накрая Джак се върна.
— Здрасти.
— В леглото ли си?
— Да.
— Четири часът е.
Джак изпусна продължителна въздишка.
— До сутринта не можахме да откъснем Дийн от гуляя му. След това алкохолът го държа до обяд. Той е пълна развалина, Джеси. Нещастен кучи син.
Джеси въздъхна.
— Значи сте го намерили.
— Да. Наложи се да подправя овесените му ядки с уиски, за да не му се взриви главата, но да, намерихме го, пиян като моряк в отпуска.
— Къде сте?
— В Ароухед.
— Значи Дийн преживява раздялата много тежко?
С всяко следващо изречение гласът на Джак звучеше все по-напрегнато.
— Така е. Никой мъж не иска да повярва, че жената, на която е посветил живота си, не му отвръща със същото. Но между нас казано, мисля, че така е най-добре. Маги е много приятна, но не е за Дийн. По-добре, че стана сега, отколкото след като се оженят.
— Не си му казал това, нали?
— Не съм идиот, Джеси. — Той се засмя. — Виждал съм Дийн да нанася удари и не ми се ще да отнеса някой от тях.
— Добре. Защо годеницата му е отменила сватбата?
Джак прозвуча така, сякаш се въртеше в леглото.
— Не мисля, че знае. Казала му, че не иска да го прави. Двамата бяха много различни. Не можа ли да го осъзнае, преди да му каже „да“?
— Никога не съм се сгодявала, но мисля, че годежът е точно затова. Трябва да прекарате известно време заедно, за да разберете дали нещата се получават и извън леглото.
— Дийн каза, че в леглото всичко било невероятно.
— Той е мъж. Разбира се, че е било. Но какво е знаел за нещата, които имат значение? Общували ли са извън спалнята? Можели ли са да разговарят за всичко?
— По дяволите… не. Не мисля. Но вече ти казах, че според мен нямаше да им се получи. Дийн смяташе, че всичко е наред и затова ме е яд за него.
Джеси гледаше сина си на игралната площадка и опря лакти на краката си.
— Ти си добър приятел, Джак. Бил си готов да я приемеш въпреки всичко и сега, когато всичко се разпада, си с него.
— Познавам Дийн от дете.
— Заедно ли сте израснали?
— Да. Той ми е като брат.
Джеси се усмихна.
— Ти обичаш да се грижиш за хората, които харесваш, Джак, и ти личи. Дийн е голям късметлия, че си до него.
— Ах, госпожице Джеси, ако продължиш да говориш така, ще трябва да дойда при теб и да ти покажа колко ценя твоята проницателност при разгадаването на прекрасния ми характер. — Акцентът на Джак звучеше в ушите й като църковно сопрано.
— Правя ти комплимент, не те каня да идваш да ми показваш нищо.
Той се засмя.
Тя се засмя заедно с него.
— Добре, тогава, ще те оставям. Просто исках да чуя как си.
— Просто си искала да чуеш сексапилния ми каубойски глас — подразни я той.
— Бях загрижена за приятеля ти. — Сексапилният глас беше просто бонус.
Джак се засмя.
— Какво ще правиш днес?
— В парка съм с Дани. Утре ще ходим в аутлет центъра да напазаруваме за Коледа. Колко време ще си в Ароухед?
— По-късно тази вечер ще се опитаме да върнем Дийн в цивилизацията. Известно време ще остане при Майк.
— Кажи ми, ако мога да направя нещо за него.
— Добре. Точно сега Дийн мрази целия ви пол, но ще го имам предвид.
Тя го чу да се прозява.
— Поспи малко. Ще се чуем по-късно.
— Добре, благодаря, че се обади.
Тя затвори и откри, че се усмихва.
Беше хубаво да чуе сексапилния му каубойски глас.
Аутлет центърът беше препълнен с народ. Джеси държеше Дани за ръката от страх да не го загуби в тълпата. Хората се бутаха, блъскаха се и рядко се извиняваха за това, че са нарушили личното й пространство. Ама че гадост!
— Колко дълго ще останем тук, мамо?
— Колкото да вземем нещо за леля Моника и баба. — Най-трудно й беше да пазарува за майка си. Не можеше да си позволи да й купи онова, от което наистина се нуждаеше, а онова, което искаше — мъжка любов — Джеси не можеше да го купи. Нямаше никаква гаранция, че в аутлета ще има нещата от списъка й.
— Може ли да купим нещо за госпожица Риджуол?