— Учителката ти?
— Да.
Джеси искаше да каже „да“, но сега се нуждаеше от всяка стотинка.
— Какво ще кажеш да направим за нея нещо вкъщи? Обзалагам се, че много ще й харесат нашите прочути фъстъчени сладки.
Дани закима ентусиазирано.
— Добре. Аз ще направя и картичка.
Джеси разбра, че е успяла да се измъкне. Занапред нямаше да е толкова лесно да го излъже, но се радваше, че в момента е толкова сговорчив.
Дани искаше да влизат във всеки магазин за играчки, покрай който минаваха, за да види какво да впише в коледния си списък. Джеси му беше обяснила, че Дядо Коледа се грижи за много деца и затова трябва да му даде само няколко неща, от които да избира. За всеки случай, ако елфите не успеят да приготвят най-любимата му играчка. Трябваше да приложи специални умения, за да го отклони от скъпите неща, и невинаги й се получаваше.
Докато вървяха към третия магазин за играчки, Джеси вдигна глава и зърна шапката на Джак, преди да разпознае мъжа.
Джак, облечен в типичните си дрехи, се беше облегнал на масивната витрина на магазина за играчки и се усмихваше. Сякаш през цялото време я беше чакал там.
— Това не е ли твоят приятел? — попита Дани.
— Той е.
— Какво прави тук?
— Не знам. — Но щом го зърна, на лицето й се разля усмивка и ръцете й настръхнаха.
— Здрасти, скъпа… — Джак докосна шапката си, когато тя тръгна към него.
— Какво правиш тук?
Джак пренебрегна въпроса й и се наведе, за да поговори с Дани.
— Здрасти, Дани. Ти ли домъкна майка си в мола?
Дани се засмя.
— Тя домъкна мен — призна си момчето.
— Домъкнала те е значи? В магазина за играчки? Не знаех, че майка ти си играе с играчки.
Джеси почувства топлината в кискането на Дани и не можа да сдържи собствената си усмивка.
— Мама не си играе с играчки. Аз си играя.
— О, значи ти си я домъкнал в магазина.
Дани сви рамене.
— Май да.
Джак се изправи и намигна. Бляскавата му усмивка и трапчинките отговаряха на настроението му.
Джеси се взря в очите му и почувства как я залива топлината от усмивката му. Препълненият мол сякаш изчезна и задължението да пазарува в предпразничната блъсканица вече не й се струваше толкова неприятно.
— Как е приятелят ти?
— Махмурлия, но ще оцелее.
— Радвам се да чуя, че сте го открили, и че шефът ти е бил толкова добър, че да те пусне да му помогнеш.
— Шефът ме обича. Аз карам гостите на хотела да се усмихват. Сигурно е заради шапката.
Тя се засмя.
— Тази шапка определено е нещо, което не виждаме често наоколо.
Джак се пресегна и отмести кичур коса, който беше паднал пред очите й. Усмивката му се поколеба и тя прехапа долната си устна.
— Хайде, мамо. Да влезем. — Дани я задърпа за ръката, откъсвайки я от очите на Джак.
— Добре де, добре.
Джак отпусна ръката си и задържа вратата отворена пред тях, преди да ги последва в магазина.
Лицето на Дани грейна в момента, в който се озова пред рафтовете с влакчета и камиони.
— Ау, колко е яко. Виж този.
Джеси погледна играчката, на която се възхищаваше Дани, докато момчето натисна някакви бутони и задвижи камиона в кутията му. Скоро след това се премести пред друга шарена играчка.
Тя усети, че се усмихва, макар само допреди няколко минути да се бе чувствала изморена от пазаруването и да й се искаше да се махне оттук и да се прибере у дома. Нещо в присъствието на Джак я стопляше отвътре. По начина, по който Дани се усмихваше на мъжа, си личеше, че той също харесва импровизираната им среща.
Каза си, че когато става дума за Джак, не трябва да си мисли за топлина и уют. Погледна към устните му и си спомни целувката им. Поклати глава, за да прогони тази мисъл, и попита:
— Какво правиш тук, Джак?
— Пазарувам за Коледа.
Да бе, да! Когато погледна надолу към ръцете му, тя видя, че той не държи нито една торбичка
— Както виждам, нямаш голям късмет.
— И аз не виждам торбички в ръцете ти.
Така си беше. Бяха прекарали тук повече от два часа и не бяха намерили нищо. Тълпата в мола не помагаше изобщо.
— По това време всички излизат на пазар. Това място винаги прилича на зоопарк.
Дани я погледна и каза:
— Какво за зоопарка?
— Казах, че това място прилича на зоопарк — отвърна тя с малко по-висок глас, за да надвика шума от играчките и въодушевените деца.
— Ох, аз реших, че ще ходим в зоопарка.
— Не, не съм казала такова нещо.
— Хей, това е много добра идея — намеси се Джак. — По-добре е оттук.
Очите на Дани грейнаха.
— Може ли, мамо? Обожавам зоопарка.