— Не знам…
— Аз черпя — каза Джак, преди да е успяла да промърмори нещо за цената на входа.
— Малко далеч е — отбеляза Джеси.
— Което означава, че трябва веднага да тръгваме. — Джак я подхвана за лакътя. — Хайде, ще бъде забавно. От години не съм ходил в зоопарка.
— Баща ти живее в ранчо. Вероятно непрекъснато виждаш животни.
— Коне и крави. Не лъвове, тигри и мечки. — Лицето на Джак изразяваше същата надежда като това на Дани. Тя не искаше да бъде човекът, който ще попари надеждите им, гласът на финансовия разум. Лошият.
— Хайде, мамо.
Джак приклекна до Дани и й се усмихна.
— Да, хайде, мамо. Двамата с Дани отдавна не сме били в зоопарка.
О, Господи… Трапчинките на Джак в комбинация с изпълнената с надежда усмивка на Дани я довършиха.
— Добре, да вървим.
Дани заподскача радостно, сграбчи ръката на Джак и се втурна към вратата.
Джеси се затича, за да ги настигне.
Осма глава
Дани хрупаше пуканки и надничаше през прозореца на животинската ясла, където една маймунка-бебе спеше в люлка. Джеси стоеше зад него заедно с Джак.
Той беше настоял да шофира, затова оставиха колата на Джеси пред апартамента й и взеха неговата.
— Можем да вземем моя пикап — бе предложил той.
— О, аз мога да шофирам.
— Не се обиждай, скъпа, но мисля, че пикапът ми е в малко по-добра форма от твоята кола.
Тя се опита да се направи на засегната, но после рече:
— Просто е стара. И твоят пикап не е първа младост.
— Скъпа, колата ти е като възрастна жена в старчески дом, която обича да играе бинго, докато моят пикап е все още достатъчно млад, че да танцува в някоя долнопробна кръчма.
Джеси се разсмя, след което Дани имаше последната дума.
— Имаш пикап?
С това спорът приключи.
Тя предложи да плати входните билети за зоопарка, но Джак отказа. Идеята била негова, той щял да плати.
Но след като той плащаше и той шофираше, това започваше да й се струва все повече като среща.
— Това не е среща — каза му тя, щом Дани се премести пред друг прозорец.
Джак я стрелна с лукав поглед.
— Естествено, че не е. Ние не се срещаме. Ние сме приятели.
О, само че произнесе приятели по толкова чувствен начин. Джеси почувства как коленете й омекват.
— Да, приятели.
Джак се наведе към ухото й, за да не ги чуе никой.
— Приятели, които не се целуват.
— Точно така. — Само че усещането за бедрото му толкова близо до нейното правеше невероятната му целувка някак трудна за забравяне.
— Точно така — пропя той, преди да се отдръпне.
— Искам да видя змиите. Хей, Джак, знаеш ли, че тук има цяла сграда, пълна със змии?
Джак намигна на Джеси и улови ръката на Дани.
— Води, партньоре. Обожавам змиите.
Дани повлече Джак покрай павилиона със змиите, хабитата на маймуните и горилите, и през птичарника. Джеси се въртеше неспокойно, докато разглеждаше змиите, което доведе до подигравки от мъжката половина.
— Аз съм момиче, а момичетата не обичат змии — каза им тя.
След това в птичарника Джак обърна думите й срещу нея:
— Ние сме момчета, не обичаме птици.
Но така или иначе влязоха в птичарника. Един хвъркат приятел остави малък подарък върху рамото на Джак и Дани и Джеси се скъсаха да се кискат.
— Нарани чувствата на пилето — каза му Джеси през смях.
Джак изтърпя шегата, но си връщаше при всеки удобен случай.
Направиха си един късен обяд (или ранна вечеря) в един от павилионите за хранене. Претоплените хамбургери и пържени картофки всъщност бяха доста добри. Джак купи на Дани една плюшена играчка във вид на змия, която той разнасяше със себе си през целия следобед.
— Ще го нарека Текс.
— Защо Текс? — попита Джак.
— ‘Щото ти ми го купи и си от Тексас.
Денят просто нямаше как да е по-идеален.
Дани беше на седмото небе и развеждаше Джак наоколо като някой отдавна изгубен приятел, на когото не може да се насити. Джеси осъзна, че малкият е привлечен към Джак най-вече защото е мъж. Колкото и да й се искаше да прави всичко за сина си, тя нямаше как да му е и баща.
Не че гласеше Джак за тази роля, но Дани имаше нужда от малко мъжко присъствие. Приятел като Джак в живота й можеше донякъде да помогне с наваксването на онова, което липсваше на сина й.
Когато слънцето започна да залязва и зоопаркът беше пред затваряне, Дани държеше с едната си ръка Джак, а с другата Текс.
— Ще ходя на коледно парти в училище — каза той на Джак. — Можеш ли да дойдеш да гледаш?
Джак й хвърли поглед. Джеси осъзна, че очаква разрешението й. Тя нямаше нищо против, но не искаше Джак да приема поканата на сина й само за да му достави удоволствие.