— Джак трябва да работи понякога, Дани.
— Кога е партито?
— Следващия петък. В десет сутринта.
— Ами, ако майка ти няма нищо против… — Джак задържа погледа й.
— Щом Дани те кани, не виждам защо не.
— Еха! И леля Моника ще дойде. Уча в начално училище „Футхил”, знаеш ли къде се намира? Много лесно ще го откриеш. — Дани продължи да бъбри за пиеската и песните, които са научили. Докато излизаха от зоопарка, ги накара да пеят коледни песни.
Натовариха се в пикапа на Джак, оставиха Дани сам на задната седалка, за да може да спи по пътя към дома. Той остана буден достатъчно дълго, за да види част от коледната украса в парк Грифит. Щом излязоха на магистралата, веднага откъсна плувката.
— Прекара си страхотно. Благодаря ти за това, Джак.
Той се вля в трафика, който беше невероятно натоварен, въпреки че минаваше седем.
— Ами ти? Ти добре ли прекара? — попита Джак.
— Да. Беше хубав почивен ден. Не мога да си спомня последния път, когато цял ден само съм се забавлявала. — Краката я боляха от ходенето цял ден, а бузите — от усмихване.
— Имаш страхотно дете, Джеси. Свършила си прекрасна работа с него.
Тя хвърли поглед към задната седалка със спящото момче.
— Наистина е страхотен. И те обожава.
Джак се усмихна.
— Чувствата ни са взаимни. Виж какво, относно коледната пиеса…
— Ако не можеш да отидеш, той ще разбере. Мога да…
— Не — прекъсна я той. — Искам да отида. Но само ако ти си съгласна. Видях го как се е вкопчил в мен, в което няма нищо лошо, но ако това те притеснява, ще те разбера, ако предпочетеш да стоя на разстояние.
Джеси се взря в профила на Джак за няколко секунди, обмисляйки отговора си.
— Наистина не разбираш, нали? Емоционалната цена на всяка връзка, която бих имала, и как това ще се отрази на Дани?
— Не ми ли каза, че през целия ти живот майка ти водела мъже вкъщи?
— Да, точно така.
— Не може да не си мислила за това, когато си водела приятелите си при Дани.
— Не водя „приятели” при Дани. Дори не мога да ти кажа кога за последен път съм била на истинска среща. Отказвам да бъда като майка ми. Ако двамата с теб се срещахме, сигурно днес щях да откажа ходенето в зоопарка. Поради същата причина, която посочи ти. Дани има нужда от баща в живота си. Не мога да направя нищо по въпроса, освен да се опитвам да държа настрани мъжете, с които се срещам. Иначе рискувам да се привърже към някого и да остане разочарован, ако не се получи.
Джак успя да мине в лентата за споделени пътувания, където трафикът бе по-спокоен.
— Тогава значи е добре, че не се срещаме.
— Точно така.
По-късно Джак взе спящия Дани от пикапа и го пренесе до апартамента на Джеси.
Тя го поведе през спретнатата дневна към спалнята на малкия.
Джак го остави на леглото, а Джеси му събу обувките и дънките. Дани промърмори нещо в съня си и се обърна на другата страна, без да изпуска Текс от прегръдките си.
Джеси го целуна по челото и поведе Джак към дневната.
В ъгъла имаше коледна елха, поставена на малка масичка, за да изглежда по-висока. Под нея бяха поставени два подаръка, а няколко гирлянди от светещи лампички й вдъхваха живот.
Апартаментът беше чист, но невероятно малък. Изумяваше го как могат те тримата да живеят в такова тясно пространство.
— Искаш ли кафе? — попита Джеси. — Или какао?
— Не съм пил какао от години.
Тя се усмихна и тръгна към кухнята.
— Първо зоопарка, после какао. Показвам ти хубавите неща в живота.
Повече, отколкото предполагаш, му се прииска да отговори.
— Моника с вас ли живее?
Джеси извади чаши от шкафа и ги напълни с вода, преди да ги сложи в микровълновата.
— Има диван, който се разтяга. Когато работя, тя спи в моето легло.
— Колко остава, докато свърши училище? — Джак седна на един стол до кухненската маса.
— Май приключва. Толкова се гордея с нея. Справя се добре в училище, никога не се оплаква от теснотията тук. Ще стане страхотна медицинска сестра.
— Страхотна похвала от каката.
Микровълновата звънна, Джеси извади димящите чаши и сипа в тях щедро количество какао. Бръкна в килерчето и извади торбичка с мини маршмелоу.
— Ти си сериозна почитателка на какаото.
— Имам петгодишен син. Маршмелоу са задължителни.
Джеси вдигна чашите от шкафа и му подаде неговата. Първата глътка му напомни за снежни зимни дни и леденостудени носове.
— Дани виждал ли е някога сняг?