— Не, за съжаление. Най-близкото до сняг, което сме имали, са няколко снежинки на хълмовете до мястото, където живее майка ми. Не се задържаха. Все се каня да отидем в „Биг Беър”, когато вали.
— Коледа в Калифорния ми звучи много странно. Свикнал съм да се обличам дебело и да отупвам снега от ботушите си, преди да вляза в къщата.
— Не мисля, че в Тексас вали много сняг.
— Вали, понякога. — Едва не си призна, че е прекарал не една Коледа в Колорадо. Щом баща му осъзна колко силно двамата със сестра му копнеят за завръщането на майка им по празниците, той започна да ги развлича със ски пътувания до Колорадо. Имаха вила там и Джак се опитваше да я посещава поне веднъж в сезона, за да покара ски. — Повече, отколкото тук.
— Тук Коледата винаги е палмова. Миналата година даже вечеряхме на верандата на мама. Вътре беше прекалено топло заради фурната, която работи цял ден. — Джеси духна какаото си и срещна погледа му.
Двамата седяха и се гледаха. Той би дал всичко на света, за да разбере какво си мислеше тя. Какво всъщност виждаше, когато го гледа? Той виждаше момичето от съседната къща, без което бързо осъзнаваше, че не може да живее.
Какво беше той за нея? Мечтател, скитник. Лъжец. Джак откъсна очи от лицето й и погледна към часовника си.
— Ей, виж колко е часът.
— Късно е.
Джак допи какаото си и отнесе чашата в умивалника. Трябваше да се махне оттук преди волята му да рухне и той да я целуне отново. Ако го направеше, знаеше, че тя ще сложи край на „приятелството” им. Не искаше да й дава никакви поводи да го отблъсне. Истинската цел на Джак в живота бе да влезе под кожата й, докато тя повече не може да живее без него.
Вече знаеше, че може да прекарва всеки ден с Джеси и никога няма да й се насити.
Седмицата започна шеметно. Джеси се разкъсваше между работата и пазаруването за Коледа, дните й се сливаха един с друг. Дани не спираше да говори за Джак и зоопарка толкова много, че Моника каза на Джеси, че имала чувството, че е била с тях.
— В петък няма да забравиш да ме запознаеш с него, нали? — подразни я тя.
— Остави ме на мира, Мо. Хвана ме да се целувам с него, това няма нищо общо със семейството.
Моника се засмя.
— Знам. Просто изпълнявам сестринския си дълг и ти стъжнявам живота.
Джеси се приготвяше за работа, а Дани се настани на дивана за поредната серия от филми с леля си. Той никога не издържаше повече от един час и заспиваше, но това се бе превърнало в рутина и вършеше работа.
Телефонът иззвъня, изненадвайки едновременно Джеси и Моника. Никой не им звънеше след осем вечерта.
Джеси вдигна, без да разпознае номера.
— Ало?
— Джеси ли е на телефона?
Гласът й бе смътно познат, но тя не можа да се досети откъде.
— Да. Кой се обажда?
— Здравейте, Джеси. Аз съм Брад, от коледното парти в хотел „Морисън“.
Джеси стоеше като ударена с мокър парцал. Изобщо го беше забравила.
— Да. Здравейте.
— Нали не се обаждам в неподходящ момент?
— Не, хм, момент. — Тя покри слушалката с ръка и заговори с приглушен глас на Моника: — Обажда се онзи мъж от партито. Брад.
Моника я погледна с присвити очи.
— Ами Джак?
Почувства се виновна. Вместо да отвърне на Моника, Джеси се премести в спалнята си, за да говори на спокойствие, далеч от обвиняващия поглед на сестра си.
— Извинявайте. Тъкмо слагах сина си да спи.
— Мога да се обадя друг път, ако искате.
— Не, сега е добре.
— Чудесно. — Гласът му беше любезен, но някак безчувствен. Не звучеше весело, но не се долавяше и нищо странно.
— Как мина пътуването ви?
— Пътуването ми?
— Не казахте ли, че ще бъдете извън града тази седмица? — Поне това си спомняше от разговора им.
— Точно така. Добре мина, имам неколцина клиенти на изток, на които трябваше да обърна внимание.
Аха, значи е бизнесмен. Това беше добре.
— О! С какво се занимавате?
Каза си, че само поддържа разговора.
— Адвокат съм.
Тя се сепна. Джак не беше ли казал, че му прилича на адвокат?
— Обзалагам се, че е вълнуваща работа.
— Корпоративното право е доста скучно, всъщност.
— Няма как да знам — каза му Джеси, като се опитваше да изтласка гласа на Джак от главата си.
— Ако нямате нищо против да се отегчите до сълзи от историите ми, с удоволствие бих ви завел на вечеря.
— Не съм сигурна, че това е толкова лошо.
— Да го приема ли за „да“?
Какво имаше за губене? Мразеше да изпитва вина и се опита да прогони емоцията.
— С удоволствие. Нещо неофициално, ако нямате нищо против.