— Не. Хей, Дани, имат ли още от тези захарни пръчки?
Синът й кимна и я измъкна от компанията на Джак и Моника. Колкото повече се отдалечаваше от тях, толкова повече се тревожеше за темата на техния разговор.
Когато стигнаха до бюфета, Дани поздрави едно от другарчетата си, а майката на детето се обърна към Джеси и я заговори.
Няколко минути по-късно Джеси си проправяше път през оредяващата тълпа обратно към Моника и Джак. Двамата се смееха. Мо се държеше за корема, сякаш я болеше от смях.
— Какво е толкова смешно?
— Нищо. — Но Моника криеше зад дланта си широка усмивка.
В главата на Джеси прозвуча аларма. Моника замисляше нещо.
— Да бе, точно така.
Дани я дръпна за ръката.
— Учителката каза, че след представлението може да си ходим.
Джеси погледна към сина си.
— Готов ли си за тръгване?
Хората вече излизаха от залата.
— Само да си взема раницата от стаята — отвърна Дани.
Моника отпусна ръката си върху рамото му и каза:
— Защо не ме заведеш да видя класната ви стая?
Преди Джеси да успее да каже нещо, сестра й и Дани вече се отдалечаваха, оставяйки я насаме с Джак.
— Много мило от твоя страна, че дойде.
— Беше ми забавно — отвърна той, докато двамата тръгнаха да излизат след останалите родители. — Не съм бил на нещо такова, откакто бях на възрастта на Дани. Не се е променило твърде, нали?
— Сладките са повече, но общо взето това е.
Той се усмихна.
— Помня бисквитите и, ако извадехме късмет, по една захарна пръчка. Сега сякаш имат цяла пекарна отзад.
— Много родители носят сладки за децата.
Стаята на Дани беше пълна с възрастни, затова Джеси реши да остане отвън. През прозореца видя как Дани показва на Моника част от своите “картини”, които висяха по стените.
— Дани май харесва училището си.
— Обожава го. Толкова контактно хлапе е. Човек би си помислил, че като живее в апартамент, наоколо ще има много деца, с които да си играе, но не е така. — Техният блок не беше пълен с неприятни хора и шумни партита, но нямаше и семейства. — Някой ден ще мога да си купя къща в хубав квартал. Откакто гледа онзи филм със златистия лабрадор, Дани непрекъснато ме врънка за куче.
— Явно хазаинът ви не приема домашни любимци.
— Да. Но пък и кучетата не могат да стоят по цял ден затворени вътре.
Джак я потупа по гърба.
— Успокой се. И до там ще се стигне.
Джеси се усмихна насила.
— Знам. Някой ден.
Дани изскочи от класната си стая и се затича към тях.
— Готов съм! — съобщи им той.
— Трябва да вървя на училище — обяви Моника. — Благодаря ти, че ми показа класната си стая, приятелче. — Тя приклекна, за да поговори с Дани. — Пази майка си вместо мен, става ли? Погрижи се да поспи добре.
Дани се изкиска.
— До късно ли ще оставаш? — попита Джеси сестра си.
— Имаме голям тест в понеделник, така че ще учим много. Ще се прибера, преди да тръгнеш за работа. Поканих Лин у дома да учим в събота, докато те няма.
Намекът за отсъствието й в събота бе достатъчен, за да накара Джеси да погледне към Джак.
— Мислех, че почиваш в събота — каза той.
— Мама има среща — изтърси Дани.
Лицето на Джак замръзна.
— Нима? — Погледът му бавно се насочи към Джеси.
— Нали си спомняш Брад от партито. — Всичко наведнъж. Не трябваше да изпитва вина, но чувството я заливаше на болезнени вълни.
— Да. — Джак произнесе думата, придружена от продължително издишване. — Онзи с вид на адвокат.
— Всъщност наистина е адвокат.
— Не е твоят тип — рече Джак с абсолютна увереност в гласа.
Тя пристъпи от крак на крак.
— Знаеш ли какъв е моят тип?
— За половин час ще се отегчиш.
Моника се обърна към Джак.
— Познаваш ли онзи мъж?
Джак не спираше да гледа Джеси и тя се почувства неудобно.
— Непрекъснато виждам такива като него в хотела. Дървени, не знаят как да се забавляват.
— Защо ще искаш да се срещаш с някого, който не знае как да се забавлява, мамо?
Джеси откъсна погледа си от Джак и каза на Дани:
— Джак не знае дали Брад е забавен, или не; той просто предполага.
— Какво е „предполага”?
— Когато някой си мисли за някого по определен начин, но не знае дали наистина е така. — По дяволите, не трябваше да оправдава срещата си пред сина си или Джак, нито пред Моника.
— Трябва да се срещаш с Джак — каза Дани с усмивка. — Ние знаем, че е забавен.
Три чифта очи се забиха в нея.
— Двамата с Джак сме приятели, нали, Джак?
Той не каза нищо, само я гледаше с почти сериозно лице.