— Ще си помисля — каза Джеси.
Дани извърна намръщеното си личице и се тръшна на дивана.
Джеси махна на сестра си.
— Ще се видим след няколко часа.
— Обади се, ако имаш нужда от нещо.
— Ще се обадя. Чао, Моника. Чао, Лин. — Джеси се обърна към сина си. — Чао, приятел.
Джеси излезе от апартамента, питайки се дали постъпва правилно.
Намери ресторанта сравнително лесно. Паркирането бе малко трудно, но успя да намести колата си между един огромен пикап и един лексус. Погледна към часовника си и осъзна, че е подранила с пет минути. Надяваше се Брад вече да я чака вътре, за да не се наложи да виси сама във фоайето или до рецепцията.
Миризмата на чесън и доматен сос, която изпълваше малкия италиански ресторант, накара устата й да се напълни със слюнка. Слабата светлина хвърляше слабо романтично сияние върху тъмночервените сепарета.
— Добре дошли „При Антонио“ — поздрави я дългокрака висока блондинка.
— Имам среща с един човек. Името му е Брад.
Хостесата погледна в списъка с резервации и се усмихна.
— Компанията ви още не е пристигнала, но масата ви е готова и ако желаете, ще ви настаня.
Джеси въздъхна с облекчение.
— Да, ако обичате.
Няколко двойки разговаряха тихо в уединените си сепарета, пиеха вино и хапваха хлебчета. Когато се настани, Джеси съблече лекото си сако и го постави на мястото до себе си.
— Бихте ли желали нещо от бара, докато чакате?
— Засега само вода.
Блондинката се отдалечи, а Джеси отвори менюто, за да го разгледа.
Един келнер донесе вода и кошничка с хлебчета, след което я остави сама да чака.
Всяка изминала минута й се струваше като час.
В седем и десет Брад се приближи до масата.
— Съжалявам, че закъснях — каза той, докато разкопчаваше сакото си и се настаняваше в сепарето до нея. — Трафикът беше ужасен, а и паркирането тук не е от най-лесните.
Джеси се усмихна и махна с ръка, успокоявайки притесненията му.
— Радвам се, че успяхте. — И осъзна, че наистина е така, въпреки всички резерви, които имаше към тази среща. Брад бе облечен в добре изгладен костюм, беше гладко избръснат и дори ухаеше добре. По-скоро заради префърцунения одеколон, който използваше, отколкото заради естествената му миризма.
Около Джак винаги се разнасяше лек пикантен боров аромат. По-мъжествен.
— Надявам се, че не сте чакали много.
Петнайсет минути и трийсет секунди. Но пък кой ти брои?
— Дойдох само няколко минути преди вас — излъга тя с надеждата, че не изглежда твърде нетърпелива.
Брад даде знак на келнера и поръча бутилка вино с две чаши.
Втори страйк, усети се, че си мисли Джеси. Първо закъсня за срещата, и макар трафикът да е сериозен фактор, тя все пак бе успяла да пристигне навреме, а и все пак не беше пиков час. Второ, Брад дори не я попита дали пие вино. Но пък може би точно това правят богатите хора, за да впечатлят жените.
— Храната тук е превъзходна — каза Брад, като бутна менюто настрани. — Казахте, че никога не сте били тук, нали така?
— Минавала съм няколко пъти покрай ресторанта, но никога не съм влизала. — Джеси отвори отново менюто и се престори, че чете предложенията на ресторанта.
— Ако пожелаете, мога да ви поръчам идеалното блюдо за вас.
— Ах… — Не беше сигурна какво да отговори.
Брат внимателно издърпа менюто от пръстите й, сгъна го и го постави върху своето.
— Трябва да опитате лазанята. Не мисля, че съм опитвал по-вкусна извън Ню Йорк.
— А, добре. — Очевидно щеше да е лазаня, независимо дали я искаше. Какво й ставаше? Брад се опитваше да се държи вежливо, а тя се засягаше от почти всичко, което той казваше или вършеше.
Виното пристигна и й спести усилията да води светски разговор. Джеси гледаше профила на Брад, докато той преминаваше през ритуала на опитване на виното и одобряването му. Изглеждаше точно така, както си го спомняше: приятен, но не твърде изпъкващ. Лицето му беше малко по-тясно, отколкото си го спомняше. Когато се усмихваше, нямаше трапчинки, и в усмивката му като че ли липсваше нещо.
Джеси отпи от виното си, като продължаваше да го наблюдава над ръба на чашата. Виното погъделичка гърлото й и приятно се плъзна надолу.
— Какво работите в хотела? — попита я Брад.
— Моля? — Тя не разбра въпроса.
— Работите в хотела, нали? Бях сигурен, че сте сервитьорка там. — Докато говореше, той леко наклони главата си настрани.
— Не, не работя в хотела, но наистина съм сервитьорка. — Посмъртно не би могла да разбере как е разбрал с какво си изкарва хляба.