— Тогава значи познавате някого в хотела, който е успял да ви намери билет.
Джеси не можеше да се отърве от чувството, че я разпитват. Помисли си за Джак и за рисковете, които бе поел, за да я вкара през входа.
— Разпитите част от адвокатската работа ли са? — попита тя с тих смях.
Лека лукава усмивка премина през лицето на Брад и той рязко промени темата.
— Онази нощ изглеждахте някак изгубена.
— Един приятел фалшифицира билет — обясни тя.
Брад отново надигна чашата си.
— Приятел-мъж?
— Да.
— Не мисля, че бих нарекъл, която и да е жена в живота ми приятел. Бивша романтична връзка, сестра, член на семейството, колежка, може би, но никога приятел.
— А съпругите или приятелките на вашите приятели?
— Не ги смятам за лични приятели, а по-скоро точно както ги описахте току-що… съпругата на мой приятел. Женен ли е вашият приятел?
Странно, как на тази среща винаги присъстваше един невидим трети човек. Джак може и да не присъстваше лично, но определено бе тук духом.
— Не.
Келнерът дойде и на Джеси й се прииска да го разцелува за навременната поява.
— Решихте ли? — Той бе мъж на около четирийсет и пет години, може би по-възрастен. Широката му талия подсказваше, че може би харесва храната на ресторанта, а италианският му акцент я накара да предположи, че дори е роднина на самия Антонио.
— Така мисля — отвърна тя.
Той й се усмихна и вдигна химикалката си над сервитьорския тефтер.
— Дамата би искала да поръча лазаня — каза Брад, преди Джеси да успее да си отвори устата. — Със салата антипасто; за мен донесете същото.
Джеси изпита силно желание да погледне часовника си, но го потисна.
Джак погледна часовника си за трети път през последните петнайсет минути. Джеси бе излязла на среща с онзи адвокат. Брад Лиланд, по точно. Джак бе прегледал списъка с гостите на партито и намери само един Брад сред поканените. Бързо онлайн търсене изкара името му, името на фирмата му и няколко случая, по които бе работил напоследък. Джак се бе надявал да намери малко мръсотия за мъжа, обаче не откри нищо. Не беше женен, не споделяше нищо за романтичните си отношения. Джак намери стара приятелка, за която Брад е бил сгоден. Годежът беше отбелязан в архивите, но това се бе случило три години по-рано. Настоящата информация за адвоката сочеше, че е ерген. Като корпоративен адвокат, Брад имаше сума ти клиенти и съдейки по снимките от офиса му, не страдаше от липса на средства.
Имаше дори негова снимка в уебсайта на фирмата, за която работеше.
Еднообразно и отегчително. Джак не можеше да си представи, че Джеси ще го сметне дори за мъничко привлекателен.
И въпреки това, Брад Скуката беше на среща с нея, а Джак си седеше в апартамента и се притесняваше. Трябваше да изчака до вторник, когато Джеси отново щеше да е на работа, за да разбере как е минала срещата. Освен ако не искаше да реагира като ревнив зарязан любовник.
Колкото и секси сънища да бе имал с нея, откакто се бяха запознали, той не можеше да се определи като неин любовник.
Все още не.
Тъкмо се обърна към бара в апартамента с намерението да си сипе нещо голямо и силно, когато телефонът му иззвъня. Беше го оставил в джоба на сакото, преметнато на облегалката на един стол.
На екрана се бе изписал домашният номер на Джеси. Може би все пак се беше измъкнала от срещата. Устните му се разтеглиха в усмивка.
— Ало? — каза той, опитвайки се да прозвучи отегчено.
— Джак? Ти ли си?
Не беше Джеси.
— Да. Кой се обажда?
— Аз съм Моника, сестрата на Джеси. — Тревогата в гласа й накара Джак да зареже отегчената поза. — Надявам се, че обаждането ми не те притеснява.
— Джеси добре ли е? А Дани?
— Добре са. Извинявай, че те обезпокоих. Джеси излезе на среща с един тип, онзи от партито.
Все едно имаше нужда да му напомня.
— А Дани е тук. Всъщност… Той предложи да ти се обадя. — Очевидно нещо я притесняваше.
— Какво става, Моника?
— Аз съм в апартамента с една приятелка, учим. Както и да е, преди няколко минути Лин получи телефонно обаждане… майка й попаднала в пътен инцидент. Лин е потресена, не може да шофира. Трябва да я закарам в Помона Вали, но гледам Дани. Бих го взела с мен, но спешното е пълно с всякакви хора и болести.
— Обади ли се на Джеси, за да я повикаш вкъщи?
— Без да иска е оставила телефона си в другата чанта. Звъннах й и го чух да се обажда от другата стая.
Джак отиде в спалнята си и свали едно сако от закачалката му.
— Искаш да дойда и да остана с Дани, докато закараш приятелката си?