— Господи, ще го направиш ли, Джак? Знам, че е толкова внезапно, но Джеси не използва много бавачки. Само госпожа Хоу, но тя е на гости на семейството си. Не знам на кого другиго да се обадя. А тя ти има доверие и Дани те познава.
— Идвам след десет минути. — Джак затвори и тръгна към вратата, като пътьом си обличаше сакото.
Пътуването до апартамента на Джеси продължи кратко и Джак не караше бавно.
Моника го посрещна на прага.
— Дани си ляга в девет, но повечето вечери заспива на дивана по-рано.
Дани скочи от дивана, изтича при Джак и го притисна в яростна прегръдка.
— Знаех, че ще дойдеш. Казах на леля Моника да ти се обади.
— Винаги можеш да ми се обаждаш, Дани. — Джак разроши косата на момчето и погледна към приятелката на Моника, която не беше виждал досега. — Надявам се майка ти да е добре.
Момичето преглътна сълзите си.
— Благодаря.
— Още веднъж ти благодаря, Джак. Длъжница съм ти. — След това двете момичета изчезнаха.
— Приятелката на Моника беше много натъжена. Казаха, че майка й е пострадала в автомобилна катастрофа.
Джак отиде с Дани до дивана и двамата се настаниха на него. Телевизорът работеше и даваха анимационно филмче.
— Сигурно е добре, партньоре. Няма за какво да се притесняваш.
— Мама кара нашата кола тази вечер — изтърси внезапно Дани, като изненада Джак.
Добре, помисли си той. Беше предпочела да се срещне с мъжа, вместо да му даде адреса си.
Момчето присви очи. Джак осъзна, че коментарът на Дани е предизвикан от притесненията за майка му.
— Сигурен съм, че майка ти внимава много като кара — рече той в опит да успокои момчето.
— На нашата кола винаги й се чупи нещо.
Да, Джак вече бе наясно с това. Мисълта, че Джеси е някъде навън без телефона си, също го побъркваше. Ами ако колата пак се счупи някъде на задните улички? След десет вечерта в Онтарио имаше достатъчно дълги, пусти, тъмни улици. А беше едва осем и петнайсет.
— В колко часа излезе майка ти?
— Преди около час, мисля.
Страхотно, Джак трябваше да разчита на спомените на Дани. И въпреки това най-вероятно Джеси все още вечеряше.
С него. Брад! Вероятно съкратено от Брадли. Ама че тъпо име.
— Какво гледаме сега?
— „Спондж Боб“. Забавен е. Това са Патрик и Сенди… — Дани му сочеше главните герои и Джак слушаше. Беше чувал за сериала, но никога не го беше гледал. Откри, че се смее на някои от шегите и хумора за възрастни, вплетен в анимацията.
В осем и половина Джак предложи на Дани да облече пижамката си и да си измие зъбите, за да не забрави да го направи, преди да си легне.
Дани скочи от дивана и изтича в стаята си.
Джак отиде в кухнята и видя учебниците на Моника и приятелката й, пръснати по кухненската маса. Сред тях се виждаха чинии, пълни с полуизядена пица и хапки. Джак нави ръкавите си и осъзна, че е облякъл сако, но без вратовръзка. Може би Моника ще се върне преди Джеси. Или Джеси ще бъде толкова изненадана да го види, че няма да забележи дрехите му. Не мога да се преобличам сега.
Джак пооправи безпорядъка и изплакна чиниите, преди да ги сложи в миялната машина.
Дани изскочи от спалнята си, ухилен до ушите.
— Готов!
— Добре, мъж, сега какво искаш да правим?
— Играеш ли карти? — попита момчето.
— Зная няколко игри. — Джак обаче се съмняваше, че са от онези, които Дани познава.
— Яко — каза той, изхвърча отново по коридора и се върна след секунда с тесте карти в ръка. — Можем да играем на „Хвани риба” или на „Война”. — Знаеш ли как се играе „Война”?
Идея си нямам.
— Обзалагам се, че ще ме научиш.
Върнаха се в дневната, Дани седна на колене на пода и раздаде картите. Обясни правилата, които Джак успя смътно да запомни, и двамата започнаха да играят.
Минаваше девет, когато Джак осъзна колко е часът.
— Приятел, времето ти за лягане мина — каза той.
Дани издаде напред долната си устна.
— Ама аз обикновено заспивам на дивана.
Вярно, че Моника го беше предупредила. Джак предположи, че ако остави детето до малко по-късно от обичайното, светът няма да свърши.
— Добре, но трябва да оставим картите и да се кротнем.
Дани хвърли тестето на масичката за кафе и се сви на дивана до Джак.
— Харесва ми да ме гледаш — уведоми го той. — Може би пак ще дойдеш.
Гърдите на Джак се изпълниха с топлина.
— И аз те харесвам, партньоре.
Джак дори не потрепна, когато Дани облегна глава на рамото му. След двайсет минути от поредния откачен анимационен сериал, Дани вече тихичко похъркваше и буквално се бе излегнал в скута на Джак. Той се усмихна и го погали по главата.