Взе дистанционното, прехвърли на вечерните новини и намали звука.
До телевизора бе поставена елхата. Под нея имаше още няколко пакета с подаръци. Джак с лекота разпозна двата от Дани, предназначени за майка му и леля му. Опаковъчната хартия, която всъщност беше хартиена торба, боядисана в червено и зелено, украсяваше гордо струпаните отпред подаръци. Чорапчетата на Дани бяха забодени с кабърчета на стената.
Коледната елха в родния му дом беше украсявана и прибирана от служителите на баща му. Подаръците ги пакетираха още в магазина, преди да стигнат до къщата им. Когато се замисли за това, Джак се запита дали баща му е излизал някога да пазарува за него и Кейт, или просто е изпращал секретарката си да свърши тази работа. Вероятно второто. И все пак това се бе променило през последните няколко години, което беше добре. Гейлорд не беше студен човек, просто нямаше представа как да се грижи за децата си.
Джесика бе създала дом и празник, изпълнен с любов. Апартаментът може и да беше малък, но изпълнен със семеен коледен дух. Старият диван беше толкова удобен, колкото всяка луксозна кожена мебел, на която бе имал удоволствието да положи задника си.
По новините обявиха десет часа и мислите на Джак неволно се насочиха към Джеси — къде ли беше и какво ли правеше точно сега? Тревожен облак засенчи досегашните му щастливи мисли. Може би тя нямаше да излезе сега с Брааад, ако Джак й бе разкрил някои неща за себе си.
Част от него копнееше да й разкрие истината, а другата му напомняше, че ако тя внезапно реши, че Джак не заслужава да се среща с него, да прекарва време с него, да прави любов с него, той никога нямаше да разбере със сигурност дали е искала него или парите му.
Вината в очите й, когато му каза, че излиза на среща с онзи загубеняк, му бе разкрила толкова много. Джеси се притесняваше от онова, което щеше да си помисли Джак. Тази мисъл го накара да се усмихне. Когато го бе погледнала, в погледа й несъмнено гореше желание. Чувстваше го всеки път, когато бе с нея. Някой горе, на небето, трябваше да го направи светец или нещо такова заради въздържанието, на което се бе подложил по отношение на Джеси.
Дани въздъхна в съня си; от устата на момчето се проточи тъничка слюнка и капна на панталоните на Джак.
Той се канеше да го вдигне и да го отнесе в леглото, когато чу завъртането на ключ в ключалката на входната врата.
Джеси влезе, навела глава. В едната си ръка държеше обувките си и ключа, а в другата — чантичката си. Обърна се към вратата и пусна резето, без да осъзнава, че Джак е там.
Облегна чело на касата и пусна обувките си на пода.
— Господи, Моника, няма да повярваш каква среща имах.
Джак със задоволство осъзна, че тонът й не прозвуча нито щастливо, нито замечтано.
Джеси се обърна бавно и вдигна глава. Нададе тих писък и бързо го заглуши, преди да е изкрещяла с цяло гърло. Вдигна ръка към устата си, вперила поглед в сина си, който лежеше в скута на Джак.
Той притисна показалец към устните си и каза:
— Ш-ш-шт, Дани е изморен.
— Какво правиш тук? — попита тя с рязък, шепнещ глас.
Десета глава
— Нека го отнеса в леглото — прошепна Джак, преди да вдигне Дани със силните си ръце, да го притисне към гърдите си и да го понесе към спалнята му.
Сърцето на Джеси биеше по-бързо и от заешко. Какво правеше Джак в апартамента й и къде, по дяволите, беше Моника?
Два часа по-рано Джеси бе осъзнала, че е забравила телефона си в апартамента и едва не се затича към рецепцията, за да използва телефона да се обади вкъщи. Но вместо това остана на ужасната среща, докато повече не можеше да търпи.
Застанала на прага, тя гледаше как Джак слага Дани в леглото така, сякаш го беше правил стотици пъти.
Дани се извъртя настрани, повличайки змията Текс със себе си.
Джак се измъкна на пръсти от стаята, провря се между Джеси и касата на вратата и се спря в коридора. Тя затвори вратата и му даде знак да я последва.
— Какво правиш тук? — попита отново Джеси.
— Моника ми се обади. Приятелката, с която бяха тук…
— Лин?
— Да. Майката на Лин попаднала в пътен инцидент и Моника трябваше да я закара до болницата. Сестра ти реши, че спешното не е подходящо място за Дани, а ти си забравила телефона си, затова тя се обади на мен.
— Защо на теб? — Че на кого другиго, помисли си Джеси. Майка им живееше прекалено далеч и не гледаше често Дани. Но щеше да го направи при спешен случай.
— Бях наблизо и не бях зает. Идеята била на Дани.