След което видът на Джак, седнал на дивана й със заспалия Дани в скута, донесе нова вълна от емоции.
Джак беше толкова… Джак.
И ето я, плачеща в ръцете му. Ръце, на които не биваше да се наслаждава.
Джеси вдигна глава от бялата му риза и видя петна от грим по рамото му.
— Колко съм несъобразителна. Виж какво направих ризата ти.
Джак обхвана лицето й с шепи и я принуди да го погледне в очите.
— Това е просто една риза.
Тя осъзна, че е облякъл официална риза, а не обичайните си дънки и шапка. Да не би Моника да го бе измъкнала от среща?
Искаше да го попита, но всъщност не искаше да знае.
Джак избърса сълзите й с палец.
— Искаш ли да пребия тоя тип Брад?
Тя се засмя неволно.
— Той е адвокат.
— Вероятно изобщо не може да се бие.
— Ще повдигне обвинения и ще се смее последен. — Бликащият от думите на Джак тестостерон беше като музика за ушите й. — Благодаря за предложението.
Усмивката му бавно избледня, докато я прегръщаше. Очите му шареха по лицето й; палците му спряха да бършат сълзите и минаха по очертанията на долната й устна. Сякаш се опитваше да запамети чертите й. Да опознае всяка подробност, всяка линия и да ги запечата в паметта си.
Джеси откри, че също го оглежда. В сивите очи се забелязваха сребристи петънца, които от време на време проблясваха. Прокара пръст по челюстта му и усети наболата брада. Обикновено беше гладко избръснат, но така изглеждаше по-мъжествен. Харесваше й. Твърдата страна на Джак, която го караше да я защити и да срита задника на Брад.
Погледът й се фокусира върху меките му устни точно до небръснатата брадичка.
Устни само за целуване. Искаше отново да ги почувства върху своите.
Джеси потрепери в ръцете му и всмука навътре долната си устна.
На лицето му се появи въпросително изражение, ръцете му се стегнаха, а тя се наклони напред и притисна устни към неговите. Нямаше искри, нито пара. Двамата се разгорещяваха постепенно. Джак леко наклони глава и я целуна по-дълбоко. Заровила пръсти в косата му, Джеси се наслаждаваше на коприненото й усещане.
Езиците им се бореха за контрол, докато двамата нежно се проучваха.
Той бе идеален. Силен и твърд на правилните места и толкова мек и нежен на други. Устата му я поглъщаше, но ръцете му бавно галеха гърба и кръста й. Желанието и нуждата от този мъж, от този мечтател, изпепелиха всяко съпротивление. Зърната й вече се бяха втвърдили и тялото й се бе напрегнало.
Ръката на Джак се спусна надолу, докато тя я почувства върху задника си. Интимното докосване й донесе едновременно облекчение и безсилие. Облекчение, защото се намираше в ръцете му, а не само в сънищата. Безсилие, защото не трябваше да изпитва такова удоволствие от целувката и докосването му.
Джак откъсна устните си от нейните и продължи да я целува по шията, по ухото.
Тя ахна и отметна глава назад. Дрехите внезапно започнаха да я стягат.
Приятели с привилегии. Можеха да бъдат такива… нали?
Не, не можеха. Нямаше да е честно спрямо Джак. За нея щеше да е лесно да го вкара в студеното си, самотно легло, но после какво?
А какво щеше да стане утре? Джеси се мразеше заради това, че не може да прогони тези мисли от главата си и просто да се наслади на докосването му.
Ами ако не се получеше нищо? Щеше ли да оцелее приятелството им?
Джеси осъзна, че ръката й се е плъзнала под ризата му и се е вкопчила в голата му кожа. Бързо я отдръпна.
— Джак — прошепна тя.
Той престана да целува шията й и я погледна в очите.
— Не трябва… не трябва да го правим. — Не сега, не и след тази ужасна среща, не и когато емоциите й са толкова объркани. Искаше да помисли, да вземе правилното решение за мъжа, когото прегръщаше.
— Искаш го толкова силно, колкото и аз — изрече очевидното Джак.
Не можеше да го отрече.
— Не искам да съжалявам после, Джак. Ти събуждаш толкова силни чувства у мен, че не мога да гледам трезво на нещата.
— Скъпа, това се отнася и до двама ни.
— Но… и двамата ще съжаляваме. Може би не днес, но утре или вдругиден. — Когато Джак си грабне шапката и хукне да преследва следващата си мечта. Щеше да я остави потънала в съжаления.
— Никога не съм и няма да съжалявам за времето, което прекарвам с теб. — Трезвите му думи я накараха да осъзнае за колко неща ще има да съжалява.
— Ценя приятелството ни… Ако го направим, повече няма да има приятелство.