Джеси знаеше, че той не може да отрече това.
Джак изстена и я целуна по челото, преди да се откъсне от нея.
Тялото й веднага се охлади, реалността бръкна със студените си ръце в гърдите й и стисна здраво сърцето й.
Джак взе сакото си и го облече. На прага се обърна към нея и каза:
— Имаш номера ми.
Което означаваше, че следващата стъпка ще е нейна.
— Благодаря.
Джак кимна, задържа пламналия си поглед върху нея още известно време, след което излезе през вратата.
Джак се пъхна под душа и пусна силна струя студена вода. Не изпитваше абсолютно никакво удоволствие от студения душ. Единствената полза от него бе, че охлади разбушувалите се хормони, които винаги бяха особено активни в присъствието на Джеси.
Тази вечер тя бе особено уязвима. В известна степен бе доволен, че се е отдръпнала. Ако зависеше от него, той нямаше да успее да го направи. И двамата щяха да изпитат удоволствие в леглото, но той щеше да види болката в очите й; Джеси щеше да съжалява за това.
И щеше да е права. Преспяха ли, тяхното псевдоприятелство щеше да се изпари в миг и Джак щеше да се вкопчи в нея с всички сили. Повече никакви срещи с адвокати, които я смятат за лесна. Никакви преструвки, че не му пука, когато друг мъж я поглежда с желание. Джак Морисън можеше да е всякакъв, но не споделяше жените си с други, а никоя от тях не бе означавала толкова много, колкото Джеси.
Той подложи лицето си под студената вода, преди да се обърне и да я остави да тече по гърба му. Започваше да се успокоява, но вътрешностите му все още пламтяха. Този път заради гнева му към Брад змията. Как може този негодник да очаква нещо на първата среща с жена, която едва познава?
Как може някой да я помисли за такава? Мила и грижовна, Джеси заслужаваше уважение. Джак знаеше, че тя се притесняваше за чувствата му, когато бе отказала да спи с него. Не искаше да се влюбва в нея, защото не беше готова да отвърне на чувствата му. Онова, което все още не осъзнаваше, бе, че въпреки всичките й усилия, вече беше твърде късно.
Джак спря водата и излезе от душкабината. Грабна една кърпа и се избърса.
Твърде късно. Джак беше хлътнал до уши.
Освен това не трябваше да забравя и Дани… Боже, това хлапе му беше влязло под кожата. Не можеше да си представи как истинският му баща е могъл да си тръгне и повече да не го погледне.
Уви кърпата около хълбоците си и прокара пръсти през мократа си коса.
— Бъди търпелив — каза той на отражението си в огледалото.
Търпението бе нещо, което се постигаше ужасно трудно.
Джеси подскачаше всеки път, когато на паркинга на ресторанта се появяваше някакъв пикап. Разочарованието й растеше всеки път, когато от него не излезеше Джак.
Всяка сутрин беше работила по два часа допълнително вместо една от сервитьорките дневна смяна, защото така облекчаваше Моника, която я разкарваше напред-назад, след като бяха останали с една кола. Щеше да я вземе от сервиза след два дни, но ремонтът се отрази много на коледните разходи.
Дани заслужаваше много повече, отколкото можеше да му даде.
Мъж като Брад можеше да осигури някаква финансова стабилност, но нямаше по никакъв начин да задоволи емоционалните й нужди.
Кое бе по-лошото, питаше се тя, мъж, който я обича с цялото си сърце, но ще бъде близо до нея само за кратко? Или мъж, на когото изобщо не му пука?
Траеха ли парите по-дълго от спомените?
Траеше ли сърдечната болка по-дълго от парите?
Бе изминала половината нощна смяна след ужасната среща с Брад. Джак не се обаждаше, не наминаваше. Моника бе завършила семестъра си и се наслаждаваше на заслужена почивка в „Биг Беър”, където снегът се измерваше в метри, а не в сантиметри. Моника не караше ски, но снегът и момчетата, които се събираха в курорта, й доставяха удоволствие.
Джеси се взираше в тавана на стаята си, неспособна да заспи.
Дани си беше легнал рано, покашляше леко.
Джеси се измъкна леглото, наметна си халата и обу чехлите си.
Бутна леко вратата му и забеляза, че е отметнал изцяло завивките. Влезе вътре и отиде да го завие. Спря я изпотеното му чело. Опря опакото на дланта си върху лицето му и осъзна, че пари.
Дани отново се закашля и този път отвори очи, погледът му бе изцъклен и разфокусиран.
— Здравей, хубавецо.
Малките очи на Дани веднага се напълниха със сълзи.
— Не ми е добре, мамо.
Джеси го изправи до седнало положение и той започна да кашля още по-лошо. Кожата му под пижамката изгаряше в треска.
— Чакай тук — каза му тя, преди да изтича до банята за термометъра. — Ето, приятел. Да видим каква температура имаш.