Тя го пъхна между устните му и под езика. Той се закашля, докато Джеси събличаше пижамата от дребничкото му телце. Хладният въздух в стаята го накара да потрепери, но Джеси си спомни, че Моника беше споменала за болните деца, които бяха дошли в клиниката. „Не е проява на жестокост да съблечеш изгарящо в треска дете по бельо. Много по-лошо е да оставиш температурата висока и да задържиш цялата топлина под дрехите”.
Дани не спираше да кашля, но сякаш не можеше да го направи докрай.
Джеси започна да се паникьосва. Но пред Дани се усмихваше и го галеше по главата. Колата й бе в сервиза, а Моника се намираше извън града.
Беше късно през нощта и единствената работеща клиника бе спешното отделение в „Ъпленд Къмюнити”.
Джеси извади термометъра от устата на Дани и наклони стъклената тръбичка, докато не видя червената чертичка: 40 градуса.
Сега вече беше време за паника.
Тя бързо отиде в банята, намери дъвчащи таблетки парацетамол за деца и провери колко може да му даде. На кутията пишеше две таблетки, затова тя изсипа две в шепата си и бързо се върна при Дани.
Дани изхленчи, когато му даде лекарството, телцето му трепереше и кашлицата не спираше.
— Ето, бебче. Изпий ги.
— Горчат ли?
— Добри са, опитай ги. Ще те накарат да се почувстваш по-добре. — Но 40 градуса изобщо не беше добре. Трябваше да го закара на лекар. Кашлицата я притесняваше дори повече от температурата.
Искаше й се сестра й да е тук, за да й помогне.
Джеси изтича в спалнята си, грабна телефона и бързо се върна при Дани.
Майка й беше твърде далеч.
Пръстите й без колебание затанцуваха по бутоните.
Джак вдигна при първото позвъняване.
— Джак, слава богу, че си тук.
— Джеси? Какво има? Добре ли си? — В гласа му се долавяше паника, която допълнително подкладе нейната.
— Дани не е. — Той отново започна да кашля. — Болен е, а колата ми е на сервиз. Има нужда от…
— Успокой се. Идвам.
— Побързай. — Но той вече беше затворил телефона.
Джени навлече една тениска на Дани и го отнесе на дивана. Върна се в стаята си, намъкна дрехите, които бе носила предишния ден, и грабна чантата си от скрина.
Отиде до входната врата, отключи я и зачака. Дани се оклюмваше между пристъпите на кашлица. Никога не се бе чувствала толкова безпомощна през живота си.
Прегърна сина си и започна да го люлее, докато той стискаше здраво Текс. Джеси се опита да не обръща внимание на треперещото му телце.
Тази част от родителството беше най-ужасната. Защо не се беше разболяла тя? Защо Дани?
Чу тичащите стъпки на Джак по коридора и вратата се отвори. Слава богу, беше дошъл. Искаше й се да се разплаче от облекчение.
Джак забави крачка и протегна ръце, за да вземе момчето от прегръдките й.
— Здравей, партньоре — поздрави първо сина й той.
Дани се опита да се усмихне, но вместо това се закашля.
— Чуваш ли колко е лоша кашлицата му? — каза разтревожено Джеси.
Джак поклати глава.
— Ш-ш-шт, аз ще го нося. Вземи си чантата и заключи вратата.
— Добре — каза тя, направи всичко и тръгна редом с него.
Студеният нощен въздух се блъсна в нея. Джак отвори вратата на пикапа и закопча с колана Дани на средната седалка. Джеси седна до него и Джак изтича от другата страна, за да седне на шофьорското място.
— Къде е най-близкото спешно отделение? — попита той.
Джеси го упъти и той потегли. Не разговаряха, не се усмихваха. Джак изглеждаше също толкова притеснен, колкото и тя.
Когато стигнаха в болницата, Джак внесе Дани вътре, фоайето беше пълно предимно с дремещи хора, които изглежда чакаха членове на семействата си.
— Здравейте — каза с усмивка жената зад армираното стъкло, докато им подаваше регистрационен картон.
Джеси записа името на Дани автоматично.
— Има температура над 40 градуса и кашлицата му пречи да диша.
Жената я погледна съчувствено и каза:
— Ще извикам приемащата сестра.
Джеси погледна към Джак, който не беше седнал в чакалнята. Дани кашляше на рамото му.
— Защо се бавят толкова? — попита той, макар жената да беше отишла да повика сестрата преди по-малко от минута. Когато се върна на рецепцията, с нея дойде друга, по-възрастна жена, с увесена на врата слушалка и химикал в ръка. Тя погледна през прозорчето към Дани и махна с ръка.
— Елате отзад.
Джеси и Джак завиха зад ъгъла и бяха въведени в оживеното спешно отделение, където ги вкараха в малка стая. Джак седна до бюрото и сложи Дани в скута си. Джеси грабна един стол и го придърпа наблизо.