— Аз съм Тереза, една от сестрите. От колко време е болен Дани?
— Само от няколко часа. Не се чувстваше добре, преди да си легне, но не кашляше толкова лошо.
Тереза прикрепи един сензор към пръста на Дани.
— Колко висока беше температурата у дома?
— 40 градуса. Дадох му парацетамол точно преди да излезем.
— Добре. Повечето родители бързат да дойдат и не мислят.
Тереза зададе още няколко въпроса. За теглото на Дани, за предишни заболявания, имунизационен статус. Алергии към лекарства. Джеси отговаряше, докато сестрата бързо записваше.
Откачи сензора от машината, но не го свали от пръста на Дани.
— Пулсът му е забавен. Добре, че дойдохте.
— Това лошо ли е? — попита Джак.
— Ако бъде оставен така — отвърна тя. — Не се притеснявайте, ще се погрижим за малкото ви момченце.
Нито Джеси, нито Джак я поправиха.
— Температурата му е все още висока, 38 градуса. Ще му дам малко ибупрофен.
— Може ли, след като е пил парацетамол?
— Няма проблем. И двете лекарства имат една и съща цел, но работят по различен начин. Много деца имат висока температура и непрекъснато я сваляме, като използваме и двата медикамента. — Тереза се изправи и махна с ръка. — Хайде, татко, елате с мен. — Джак тръгна след нея, понесъл Дани на ръце, а Джеси го последва.
Единадесета глава
Сестрата ги въведе в една стая, където включи монитор и закачи към него сензора, който Дани носеше на пръста си. Джак видя едно число — деветдесет и четири, — но не разбираше какво означава. Когато то спадна на деветдесет и две, машината започна да пищи, което според него не беше добре. В един момент сестрата излезе от стаята, за да намери лекар, а Дани протегна ръка към майка си.
Джеси го придърпа в скута си и седна на болничното легло. Залюля го в прегръдките си и му заговори тихо; той се беше поразбудил и се притесняваше къде се намира и какво му се е случило.
— Ще ми бият ли инжекция? Не обичам инжекциите.
Джак крачеше из стаята.
— Не се тревожи за това, приятелче — каза Джеси на сина си, след което погледна към Джак. — Хей, забеляза ли, че Джак ни докара дотук с пикапа си? Яко, а?
Дани го погледна.
— Харесвам пикапа ти — каза той, въпреки изцъкления си поглед и общото си състояние.
Джак знаеше, че Джеси се опитва да разсее сина си.
— Когато се оправиш, ще отидем на кално шльопане с пикапа ми — рече той. — Много е забавно.
— К-какво е това? — попита Дани, като кашляше.
— Това е, когато отиваме на разкаляни поляни, след като е валял дъжд, и минаваме с пикапа през калните локви. В Тексас те стават доста големи.
— Това — кашлюк, кашлюк — ще ми хареса.
Сестрата се върна заедно с лекаря.
— Здравейте, казвам се д-р Шийлдс. Това сигурно е Дани.
Д-р Шийлдс задаваше въпроси, докато преслушваше дробовете на Дани и преглеждаше ушите и гърлото му. После погледна към сестрата и каза:
— Да започнем лечение с албутерол. Когато свърши първата доза, ще му направим рентген, за да видим какво става.
Тереза излезе от стаята, а д-р Шийлдс започна да обяснява какво се случва.
— Дани страдал ли е от астма или алергии?
— Не, никога.
— Тази година ли тръгна на детска градина?
— Да.
— Със съжаление трябва да заявя, че в детската градина децата са изложени на всякакви нови и странни болести. Ще третираме дишането му, за да отпушим трахеята, за да може да диша по-свободно. Щом спадне температурата, вероятно ще се успокои и насищането с кислород ще се подобри. Има ушна инфекция, за която ще ви изпиша антибиотици, но искам да се консултирате и с вашия педиатър по-късно през седмицата.
Джак усети световъртеж.
— Астма ли има?
— Едва ли, тъй като за пръв път получава тези симптоми. По това време на годината се разпространяват най-различни болести. Пролетта не е единственият сезон, по време на който алергиите създават проблеми. Тукашните ветрове пораждат проблеми у мнозина, дори у хора, които нямат астма. За по-сигурно нека лекарят му го следи. Ще направим рентгенова снимка, за да сме сигурни, че не пропускаме нещо и ще ви изпратим вкъщи с копие от диска.
— Добре — прошепна Джеси.
— Но това по-нататък. Нека Дани се настани по-удобно. Ще се върна след малко, а Тереза ще дойде ей сега с лекарството му.
Джак се пресегна и стисна ръката на доктора.
— Благодаря ви.
— За мен е удоволствие.
— Ще ми бият ли инжекция? — обади се Дани от прегръдките на Джеси.
— Този път, не. Освен ако сам не поискаш? — отвърна д-р Шийлдс с надежда, като се закачаше с хлапето.