— В никакъв случай.
Думите на Дани накараха всички да се разсмеят.
След няколко минути в устата му вече имаше димяща пластмасова тръбичка и той вдишваше дълбоко лекарството.
Напрежението на Джак спадна, а бръчките и напрегнатите линии по лицето на Джеси избледняха.
Скоро Дани вече искаше да седи на леглото без майка му да го поддържа. Джеси го настани и отиде да седне при Джак. Горкият Дани, помисли си той. Сигурно се чувстваше като поставен под микроскоп под погледите на тях двамата, които само дебнеха какво ще направи сега. Щом Дани приключи с вдишването на лекарството от пластмасовата тръба, сестрата се върна и изключи подаването на кислород.
В стаята се появи една от чиновничките и поиска застрахователната информация на Джеси, която бързо я съобщи. Целият процес на вписване на нейната осигурявана от държавата застраховка и удържането на разходите за Дани приключи много бързо.
Дани вече се беше свил със затворени очи на кравай върху леглото.
— Благодаря ти, че дойде, Джак — каза Джеси, сядайки до него.
Той погледна умореното й лице и я прегърна.
— Радвам се, че ми се обади.
За голяма негова изненада тя се отпусна в ръцете му.
— Моника е извън града, а колата ми е още в сервиза.
— Кога се счупи пак? — Трябваше да я закара при Макс, за да се погрижи за проблема.
— Помниш ли злополучната ми среща?
Сякаш би могъл да я забрави.
— В събота?
— Колата издъхна по пътя към дома. Последните четири километра извървях пеша.
По дяволите. Той потрепери, когато си я представи как върви сама през нощта. Притисна я по-силно към себе си в опит да изтрие всички нещастни спомени.
— Трябваше да ми кажеш.
Тя се прозя.
— За да дойдеш пак да ме спасяваш? Това вече се изтърка. Обикновено не съм толкова безпомощна.
— Шегуваш ли се? Ти подхранваш егото ми, скъпа. Няма какво друго да правя, освен да прогоня всички лоши неща, които се случват.
Дани беше заспал и за пръв път, откакто Джак беше влязъл в апартамента на Джеси, момчето не изглеждаше така, сякаш се мъчи.
— И го правиш. Да прогонваш лошите неща. Тази вечер бях изпаднала в паника. Ако не ми беше вдигнал…
— Хей, нали се обадих. Всичко е наред. Дани вече изглежда по-добре.
Джак се настани удобно и започна да гали ръката на Джеси, докато и майката, и синът не заспаха дълбоко.
Джак остави Дани на леглото и го зави. Джеси целуна сина си и излезе от стаята.
Беше три сутринта.
— Не знам как ще ти се отплатя за всичко това.
— Вече го направи, Джеси. — Джак огледа дневната. — Само ще подремна малко на дивана.
— Не е нужно да го правиш. Сигурна съм, че Дани ще се оправи. Лекарят мисли, че ще спи без никакви проблеми до сутринта.
Джак седна на дивана и си събу обувките.
— Ако не ти преча, ще остана. Спести ми проблемите да се връщам пак, ако се окаже, че има нужда.
Джеси изглеждаше така, сякаш се канеше да спори, но после поклати глава.
— Добре. Диванът е разтегаем.
— И така ми е добре.
Джеси изчезна за няколко минути и се върна с възглавница и одеяло.
— Сигурен ли си?
Той свали сакото си и й намигна.
— Абсолютно.
— Добре — рече тя. — Лека нощ.
— Лека нощ, скъпа.
Джеси се усмихна, преди да се обърне и да си отиде в стаята.
Джак хвърли възглавницата на дивана и разгъна одеялото. Твърде възбуден, за да ляга, той поседя там няколко минути, докато слушаше как Джеси крачи из стаята си.
Тъмната коледна елха беше почти толкова оголена, колкото и преди седмица. Не беше редно така. Джеси и Дани заслужаваха пищното дърво от апартамента му в хотела. Започваше да забравя защо се представя за беден мечтател. Всички тези полуистини и откровени лъжи бяха стигнали твърде далеч.
Тази вечер, докато Джеси спеше в прегръдките му, а Дани дремеше на болничното легло, Джак осъзна колко много е хлътнал по нея. И по двамата.
На лице бяха всички признаци за влюбване. По някаква странна причина думата, която започваше с „Л” изобщо не го притесняваше. Може би с някоя друга жена той щеше да се чувства като попаднал в капан, но не и с Джеси. Начинът, по който го гледаше, го призоваваше, когато тя се нуждаеше от него. Смееше се на шегите му и го изслушваше, когато имаше нужда да говори. Нежното поклащане на бедрата и начинът, по който отмяташе косата си назад, караха кръвта му да кипи от желание.
Джак я чу как се хвърля на леглото в спалнята си. Искаше просто да отиде при нея и да й признае истината.
Джеси, щеше да й каже. През целия си живот съм търсил жена, която да ме иска заради самия мен. Заради това, което представлявам, а не заради името или парите ми. После влязох в твоя ресторант и ти ми взе ума. Трябваше да разбера дали ще ме обикнеш заради самия мен. Ако решиш да ми дадеш шанс, не мога да те оставя да си мислиш, че съм някакъв мечтател, който няма да те направи щастлива.