— Анри! Мислех, че вече си се пенсионирал!
— По дяволите! — не можа да скрие уважението си Патерсън. — Тоя тип наистина го познават тук!
— Не само тук, но и във всички останали известни заведения на Париж — добави Арчър, доволен от начина, по който се беше появил Гренвил. — Вече ви казах, господин Патерсън, той е от изключително висока класа!
Гренвил пристъпи към масата им.
— Здравей, Джак — подхвърли с приятна усмивка той и се извърна към Патерсън: — Вие трябва да сте Патерсън. Приятно ми е, аз съм Гренвил.
Патерсън внимателно го наблюдаваше с малките си зли очички. Арчър изпитваше известни опасения от тази среща, тъй като добре знаеше сприхавия характер на сипаничавия. Но обаянието на Гренвил очевидно надделяваше.
— Аз съм — кимна онзи. — Арчър ми е говорил за вас.
Един келнер побърза да дръпне стола на Гренвил.
— Повече от година не съм идвал тук — промърмори младият мъж и небрежно седна. — Имам доста добри спомени от този великолепен хотел…
Келнерът се изправи до рамото му, в ръцете си държеше менюто с различни видове вино.
— Това, което обикновено пиете, нали, господин Гренвил? — угоднически пропя той.
Гренвил кимна, а Патерсън зяпна от смайване. Келнерът се оттегли, мястото му незабавно зае метр д’отелът с листа за ястията в ръце.
Гренвил махна по посока на Патерсън.
— Днес наш домакин е господин Патерсън, Жак — рече той. — Запомни го добре — той е влиятелен човек!
— Разбира се, мосю Гренвил — кимна онзи, заобиколи масата и постави менюто пред Патерсън. Изваден от равновесие, сипаничавият хвърли един поглед към изписаните на френски ястия, поклати глава и рече:
— Ще взема лучена супа и бифтек.
Пред Гренвил кацна висока запотена чаша мартини. Той отпи една глътка и кимна в знак на одобрение:
— Абсолютно както трябва да бъде, Шарл.
— Какво бихте искали да поръчате за обяд, мосю Гренвил? — попита метр д’отелът и се надвеси над него като квачка над пиленцата си.
Гренвил изобщо не погледна менюто.
— Как е днес лангустата, Луи? — попита той.
— Великолепна, мосю.
— Тогава нека бъде на скара, с вашия специален сос, разбира се…
— Отличен избор, мосю Гренвил.
Младият мъж извърна глава към Арчър:
— Предлагам ти да вземеш същото, Джак. Тук го приготвят невероятно вкусно…
Арчър, който вече умираше от глад, енергично кимна с глава.
Метр д’отелът се отдалечи, а Гренвил се обърна към Патерсън и го дари с ослепителната си усмивка.
— Джак ми обясни за какво става въпрос, господин Патерсън — рече той. — Намирам идеята ви за привлекателна, но предлагам да обсъдим подробностите, след като хапнем. Ще бъде жалко да говорим за работа при такъв обяд! — после, без да дава възможност на Патерсън да каже каквото и да било, се впусна в дълъг монолог относно историята на хотел „Риц“. Споменаваше имената на световноизвестни личности с лекотата, с която човек говори за близки приятели, разказа два пиперливи анекдота за ексцентрични гости на хотела. Патерсън само мълчеше и слушаше.
Поднесоха лучената супа и лангустите, отговорникът по виното се изправи до рамото на Гренвил.
— Домакин е господин Патерсън, Шарл — рече англичанинът и се извърна към Патерсън: — Избата тук е на изключително ниво, господин Патерсън. Непременно трябва да опитате „Мускаде“, реколта 1929 година, надявам се, че за свои хора все още може да се намери и някоя бутилка „Марго“, реколта 59-а…
— За вас винаги, мосю Гренвил — усмихна се Шарл.
Патерсън не разбираше нищо от вино и само кимаше с глава.
— Добре, донесете ни от тези вина — рече той.
По време на изискания обяд говореше предимно Гренвил. Посъветва Патерсън да хвърли едно око на галерия с модернистични платна, открита наскоро на левия бряг на Сена.
— Едно-две от тях ще струват състояния след няколко години — рече той. — Особено платната на Грасинела, който днес е неизвестен, но скоро ще бъде популярен не по-малко от Пикасо… Човек би могъл да натрупа цяло състояние от това — после изостави темата за живописта и премина на музиката. Непринудено попита смутения Патерсън дали е ходил на концерта на Скалински — новия гений на клавирната музика.