Хвърли поглед към остъклената врата и улови плавното спиране на черно-сив ролс-ройс пред хотела. Миг по-късно зърна и лицето на Гренвил, който се канеше да слезе.
Скочи на крака, блъсна вратата и забърза към луксозната кола. Гренвил го видя и му отвори задната врата. Изчака го да влезе и бързо потегли.
— Господи, каква кола! — възкликна Арчър, пронизан от остро чувство на завист. Ако не беше онази мръсница Хелга, той сигурно би имал същата!
— Трябва да поговорим! — остро рече Гренвил и Арчър внимателно го погледна.
— Какво има?
— Тази жена ще ме подлуди! — извика англичанинът и насочи голямата кола към крайбрежния булевард. Започна да търси място за паркиране, но в Лугано такива места просто не бяха предвидени. Промърмори нещо под носа си и продължи да кара напред. Видя свободно пространство, обозначено със знак, забраняващ паркирането. Свърна в него, изключи мотора и се облегна назад. — Сега пък е решила да ме прави чиновник във фирмата си! Представяш ли си? Твърдо е решила да се омъжи за мен! Готова е да ми даде заем от пет милиона долара, за да не живея на нейна издръжка! Кой нормален човек би приел да работи за такова женище?! Та тя нито за миг няма да ме остави на мира! Времето, през което няма как да я шибам, ще трябва да прекарвам на някакво скапано бюро!
Арчър изпусна една дълбока въздишка. Ех, ако някой можеше да му направи подобно предложение! Ще скочи и ще го прегърне, без дори да се замисля! Заем от пет милиона долара плюс възможността да работиш в „Ролф Електроникс“! Изгледа Гренвил и изведнъж почувства, че се задавя от гняв. Мръсен жиголо, който се страхува от работа и отговорност!
— Разбирам какво те вълнува, Крис — спокойно рече той. — Но не виждам необходимостта да се стига до всичко това. Как отби атаките й?
— Казах й, че искам да си помисля — мрачно отвърна онзи. — Казах й, че най-добре мисля, когато играя голф. Не можах да измисля нищо друго, за да се откача! Добре че я хванаха на телефона за покупката на някакъв шибан терен във Версай, та успях да се измъкна… — тресна с юмрук кожения волан и извика: — Приема ли да работя в шибаната й корпорация, още утре е готова да се омъжи за мен!
— Нали това беше целта ни, Крис? — търпеливо рече Арчър. — Ти приемаш нещата прекалено навътре. Бъди спокоен, няма никаква опасност от женитба. Справил си се отлично и продължавай в същия дух. Като се прибереш горе, ще й кажеш, че си готов да постъпиш във фирмата и с нетърпение чакаш да се ожениш за нея.
Гренвил извади табакерата си и запали цигара.
— Кръвта ми изстива, като си представя, че мога да се оженя за нея! — оплака се той. — Сигурен ли си, че това е правилният ход? Кога ще ме измъкнеш от лапите й?
Арчър презрително го изгледа. Господи, какво ли не би дал да си размени мястото с този красив, но напълно безполезен глупак!
— Утре вечер ще бъдеш отвлечен и край на мъките ти! — отсече той. — Нещата се развиват в наша полза.
— Дано да е така! Представа нямаш колко господарски се държи тази жена! Никога досега не бях срещал такава!
— Опитай се да се успокоиш — кротко промълви Арчър. — Всичко се развива по план. Утре вечер около десет във вилата ще се появят двама маскирани бандити, въоръжени с пистолети. Ще заплашат не само теб, но и нея. Ти можеш да разиграеш някаква пиеса, но не прекалявай, защото и двамата са аматьори. Ще тръгнеш с тях, а за Хелга съм приготвил специално писмо… Аз ще им обясня какви трябва да бъдат точните им реплики. Можеш да бъдеш сигурен, че тя ще се уплаши достатъчно, за да не извика полиция. Ще бъдеш закаран в една вила, която съм наел специално за целта. Там ще им платя и ще поема нещата в свои ръце. Мога още отсега да ти обещая, че след по-малко от седмица ще имаш в ръцете си един милион долара суха пара! Това е положението — просто и ясно!
Гренвил натисна цигарата си в пепелника и попита:
— Ами Хинкъл?
— Да, Хинкъл наистина усложнява нещата — навъси се Арчър. — По кое време си ляга?
— Един Господ знае. Снощи Хелга го прати да почива веднага след вечеря…
— Ще проведем операцията в единадесет, просто за да сме сигурни. Направи така, че Хинкъл да ви остави сами…
— Но той може и да не си легне, нали?
— В такъв случай единият от двамата похитители ще трябва да се погрижи за него. И още нещо, Крис — ще трябва да отключиш входната врата. Познавам отлично разположението на вилата — в нея може да се проникне единствено оттам. До входното антре има тоалетна. Когато бъдеш сигурен, че Хинкъл е отстранен, ще се извиниш за малко и ще излезеш да отключиш вратата… Разбрано?