Гренвил мълчаливо кимна.
Някой почука на стъклото и двамата стреснато вдигнаха глави. До колата се беше изправил полицай с бял шлем, кафява униформа и лъснати до блясък ботуши.
Гренвил нервно натисна копчето за сваляне на стъклото.
— Какво има? — излая на италиански той.
— Намирате се в забранена за паркиране зона, господине — каза полицаят. — Налага се да ви глобя.
— Я вървете по дяволите! — избухна Гренвил. — В глупавия ви град изобщо няма паркинги! Би трябвало да се замислите по този въпрос!
Арчър изтръпна от ужас. Беше живял в Швейцария достатъчно дълго и знаеше колко обидчиви са местните полицаи.
Очите на полицая станаха хладни.
— Документите ви, господине!
— О, за Бога! — простена Гренвил, отвори жабката и му подаде документите на колата.
Полицаят внимателно ги прегледа, после отново вдигна очи към Гренвил.
— Колата не е ваша, така ли?
— Неграмотен ли сте? — избухна Гренвил. — Колата е на госпожа Хърман Ролф, вероятно сте чували името й. А аз я взех на заем от нея!
Лицето на полицая окаменя.
— Паспорта, ако обичате.
Свикнал да пътува почти без прекъсване, Гренвил никога не се разделяше с паспорта си. Бръкна в джоба си и го подаде на униформения.
После Арчър направи глупавата грешка да се намеси. Извади от портфейла си стара визитна картичка, върху която стояха адресът и телефонът на закритата адвокатска кантора в Лозана, подаде я на полицая и примирително каза:
— Господин офицер, сам виждате, че господин Гренвил е англичанин и не е свикнал с правилника за движение на континента. Мога да ви уверя, че госпожа Ролф действително му е дала колата си… Той е тук като неин личен гост.
Полицаят хвърли един поглед на картичката и я върна обратно. Същото стори с паспорта на Гренвил и документите на колата.
— Моля ви никога вече да не паркирате на забранено място, господине — рече той, отдаде чест и даде знак на Гренвил да потегля.
Ролсът се отдалечи, а полицаят измъкна тефтерчето си. Притежаваше отлична памет и без проблеми прехвърли на листа данните, които беше зърнал върху визитната картичка. Просто за всеки случай, тъй като му се стори доста странно, че човек с толкова износени дрехи може да се представя за адвокат в известна международна фирма.
— Мръсно копеле! — изфуча Гренвил и бавно започна да си проправя път сред претъпкания от коли крайбрежен булевард.
— За Бога, Крис! — тросна му се Арчър. — Не можеш да държиш такъв тон на един швейцарски полицай! Постъпи изключително неразумно!
— Да върви по дяволите! — извика Гренвил, вкара колата в паркинга пред хотел „Еден“ и добави: — Ела да пийнем по едно…
Насочиха се към терасата и намериха една закътана масичка. Гренвил поръча мартини с джин и за двамата.
— Сега ми разкажи за типовете, които ще ме отвлекат, Джак — рече той. — Можем ли да разчитаме на тях?
Арчър изчака да донесат питиетата и започна да говори.
Гренвил се върна във вилата малко след 15.00, ободрен и доста по-спокоен. Арчър беше успял да го убеди, че след няколко дни ще получи един милион долара без никакви допълнителни условия. Изигра една партия голф със съдържателя на терена и с лекота го победи. Онзи честно призна, че за пръв път вижда толкова добър играч в Лугано.
Вкара ролса в гаража и влезе във вилата. Още от антрето чу гласа на Хелга, която продължаваше със своите телефонни разговори. Влезе в стаята си, взе един душ, после се преоблече и тръгна към хола.
Лицето на Хелга изгуби сериозното си изражение.
— Господи, какъв ден! — въздъхна тя и бутна настрана купищата документи, разпръснати върху бюрото. — Тези глупаци ще ме накарат да полудея! — скочи и изтича да го целуне: — Миличък Крис! Кажи ми какъв е твоят отговор! „Да“, нали?
— Отговорът ми действително е „да“ — усмихна се Гренвил, грабна я на ръце и я отнесе в спалнята. — А сега ще направим една генерална репетиция! — вдигна крак и затръшна вратата зад гърба си.
— Ще накараш Хинкъл да се чуди къде сме — засмя се Хелга и започна да съблича костюмчето си.
— Хинкъл да върви по дяволите! — рече Гренвил. — Аз имам малко работа с жена си!
Десет минути по-късно двамата се отпуснаха един до друг на широкото легло. Задъхана и щастлива, Хелга започна да го запознава с плановете си за сватбата.