— Предпочитам да остана прав, госпожо — леко се поклони икономът.
— Господи, винаги коректен! — усмихна се Хелга. — Но аз ви считам за свой приятел, Хинкъл… Затова седнете.
— Благодаря, госпожо — отвърна онзи и седна на ръба на един от плетените столове.
— Искам да ви кажа, че ние с господин Гренвил мислим да се оженим — каза Хелга. — Той се съгласи да ми стане съдружник в компанията, а другия месец ще организираме сватбената церемония — от устата й се изтръгна щастлива въздишка.
Хинкъл направи кисела физиономия, която само след секунда бе заменена от обичайното безизразно изражение.
— В такъв случай ми позволете да ви поднеса най-искрените си поздравления, госпожо — сухо рече той. — Също и на господин Гренвил…
— Благодаря, скъпи Хинкъл… Крис ще ме направи истински щастлива! Не мога повече да живея сама. Вие поне знаете колко самотна се чувствам понякога… Трябва да ме разберете, Хинкъл! Искам да живея пълноценно след всичките ужасни години, прекарани с Хърман!
— Разбира се, госпожо — промърмори неодобрително онзи и понечи да се изправи.
— О, постойте малко, за Бога! — раздразнено подвикна Хелга. — В края на седмицата ще заминем за Парадайс сити, вие ще се заемете с подробностите. Искам сватбата да бъде блестяща!
— Можете да разчитате на мен — рече с нещастен вид Хинкъл и остана прав.
Хелга го познаваше добре. Развали ли се настроението му, никой не може да го оправи. Трябваше му време.
— Както винаги, Хинкъл — погледна го топло тя.
— Да, госпожо, както винаги. А сега ще ме извините, но имам доста работа…
Хелга го гледаше как прекосява терасата с вдървен гръб. Ох, ако можеше да приеме новината както трябва, въздъхна тя. Ще му трябва известно време за това… А тя ще поговори с Крис и ще му обясни колко много държи на Хинкъл. Крис наистина трябва да направи усилие да спечели благоразположението му. Някога, когато тя самата се беше омъжила за Ролф, икономът не я приемаше. Но тя прояви такт и търпение, постепенно го спечели на своя страна… И той й се отплати с лоялност в един от най-опасните мигове от живота й…
Стъпвайки безшумно, Хелга отвори вратата на спалнята и надникна вътре. Гренвил, който умираше за кафе с цигара, бързо сложи ръка над очите си.
Хелга загрижено го погледна, после тихо затвори вратата.
Господи, какъв адски ден ме очаква, въздъхна Гренвил. Но твърдо реши да продължава преструвката до последния момент. А после хората на Арчър ще нахлуят във вилата и ще го отмъкнат… За пръв път се замисли сериозно върху плана на своя по-възрастен и очевидно по-опитен съучастник. Мисълта, че скоро ще стане притежател на един милион долара, несъмнено го стопляше, но в същото време изпитваше сериозно безпокойство. Хелга не беше жена за подценяване, стоманената й воля го тревожеше и едновременно с това го караше да се прекланя пред нея. Въпреки добре аргументираните мотиви на Арчър, той имаше чувството, че тази жена може да стане безкрайно опасна, когато разбере, че е била измамена. Реши да напусне Европа в момента, в който прибере своя дял от парите. Помисли малко и стигна до заключението, че трябва да отлети за някой карибски остров в момента, в който получи парите от Арчър. Там ще купи яхта, ще си вземе някоя кукличка за компания и ще потъне в неизвестност. Ще се върне в Европа — неговото предпочитано ловно поле, едва след като нещата се уталожат и забравят…
После в главата му се появи една мисъл, от която крайниците му бързо се вдървиха.
А мога ли да имам доверие на Арчър, запита се той. Какво всъщност знам за него? Бяха се запознали случайно в един потискащо мизерен парижки хотел. Дали наистина е специалист по международно право? Дали не е един от опитните мошеници, които се навъртат около хората с богатство и влияние? Гренвил неспокойно се размърда в леглото. Не може да му се отрече, че действително познава Хелга. Всичките му действия доказваха това. Но спомняйки си за протърканите му дрехи и простия факт, че парите от откупа трябва да бъдат преведени в шифрованата му лична сметка, англичанинът отново бе обзет от безпокойство. Какво би могъл да стори, ако Арчър просто получи сумата и изчезне? Нищо, абсолютно нищо!
Започна да се поти. Макар да беше безделник и жиголо, Кристофър Гренвил притежаваше изключително силно чувство за самосъхранение. Как би могъл да се предпази от евентуалната двойна измама, която би могъл да му погоди Арчър?
Отпуснат в полумрака на тихата стая, Гренвил се зае да обмисля този въпрос.