— Благодаря — отвори очи Гренвил. — Това тук изглежда великолепно.
Хинкъл наклони глава и се оттегли.
— За бизнес можем да поговорим и утре — каза Хелга. — Сутринта проведох един дълъг разговор с Уинбърн. Най-сетне му е дошъл умът в главата и теренът ще бъде купен по цената, която предложихме ние…
— Много добре — рече Гренвил и лицето му се сбърчи в страдалческа гримаса. — В момента не съм в състояние да мисля, нека оставим нещата за утре… — наведе се напред и си напълни чашата с кафе. Утре ще бъда далеч, доволно си помисли той.
— Няма проблеми — отвърна Хелга и внимателно го изгледа: — Знаеш ли, бях убедена, че ти си последният човек на света, който би могъл да страда от мигрена…
— Получих я като наследство от баща си — излъга Гренвил. — Той беше истински страдалец — изпи кафето на две глътки и отново напълни чашата си. После се зае с омлета, който наистина се оказа превъзходен. — Хинкъл знае как се бърка омлет — призна на глас той.
— Само не казвай това пред него — предупреди го Хелга. — Той не бърка омлет, той ТВОРИ! Много те моля, Крис, дръж се добре с него! Трябва да ти призная, че никак не беше очарован, когато му съобщих за предстоящия ни брак!
— Не беше очарован ли? — вдигна вежди Гренвил. — Той е твой прислужник, ако правилно съм разбрал… На кого му пука дали е очарован, или не? Прислужници колкото щеш!
Хелга замръзна на мястото си, в очите й проблесна познатата метална нишка.
— Моля те, Крис! За Хинкъл трябва да се разберем веднъж завинаги! Той означава много за мен, единствено теб обичам повече от него!… Винаги ми е помагал в трудни минути, винаги е проявявал разбиране… — тя се овладя, на устните й се появи усмивка: — Не искам да ти прозвучи мелодраматично, но Хинкъл е част от живота ми и аз не бих го загубила срещу всичките съкровища на света!
Гренвил си даде сметка, че разговорът им взема опасна посока. Не че имаше някакво значение, но нямаше смисъл да я настройва срещу себе си.
— Извинявай — усмихна се той. — Наистина не си давах сметка колко много си привързана към него. Ще направя всичко възможно да ме приеме. Това ти го обещавам!
— Наистина съм привързана към него — сериозно отвърна Хелга. — Той е любезен, лоялен и абсолютно верен човек!
— Обещавам — повтори Гренвил и нежно докосна ръката й.
— Благодаря ти, Крис. Сигурна съм, че когато те опознае като мен, Хинкъл ще те дари със същите безупречни услуги, с които дарява и мен!
Господи, въздъхна вътрешно Гренвил. Толкова приказки за някакъв дебел и самодоволен иконом!
— Дано! — усмихна се очарователно той.
Малко след един по обед Хинкъл се появи на терасата със сребърен поднос, върху който имаше шейкър и две високи чаши. Гренвил с неудоволствие си спомни, че трябва да играе ролята на поразен от пристъп на мигрена човек и отказа мартинито с водка. После се извърна към иконома и възкликна:
— Никога през живота си не съм ял по-хубав омлет! Просто не мога да си представя как съумявате да го направите толкова лек и едновременно с това толкова вкусен!
— Радвам се, че сте доволен, сър — сковано отвърна Хинкъл и се обърна към господарката си: — За обед предлагам филе миньон със сос от гъби, госпожо. След което малко сирене „Бри“ от наистина великолепно качество…
— Чудесно — кимна Хелга и хвърли един въпросителен поглед към Гренвил: — Какво ще кажеш?
Гренвил се поколеба. Омлетът само беше раздразнил апетита му.
— Добре, ще се опитам да хапна малко — въздъхна той, ясно усетил неодобрителния поглед на иконома върху себе си. Изчака го да се отдалечи и подхвърли: — Не може да се каже, че е влюбен в мен, нали?
— Трябва да му дадеш малко време, скъпи — отвърна Хелга и събра пръснатите по масата документи. — Ще ида да поплувам, а ти си почивай.
Гренвил копнееше за топлата вода на басейна, но знаеше, че не бива да проявява лекомислие. Зае се да брои часовете. Още само десет! Несъмнено ще бъдат ужасни, но след това ще бъде свободен, завинаги свободен! Запали цигара, отпусна се назад и затвори очи.
Обядваха под сянката на голям чадър, после Хелга настоя да го прати обратно в леглото. Той не се възпротиви и тръгна към спалнята, а Хелга разтвори папката си и придърпа телефона.
В четири и половина следобед Гренвил отново излезе на терасата. Хелга продължаваше да проучва документите пред себе си с молив в ръка.