— Ти май никога не почиваш! — рече той, искрено смаян от невероятната й работоспособност.
— Аз ръководя империя, която струва над един милиард долара, Крис — усмихна му се тя. — А ти ще станеш моята дясна ръка. Когато човек е на подобно място, той е обречен на работа… Можеш да позвъниш за чай, аз вече свърших…
Господи, ако се оженя за такова чудо, несъмнено ще се превърна в копче на калкулатор, мислено се ужаси Гренвил.
Вечерта премина в разговори. Хелга кроеше амбициозни планове за предстоящия меден месец. Дали ще му бъде приятно да предприемат пътешествие по крайбрежието на Флорида на борда на собствената й яхта? Гренвил приемаше всичко и доволно кимаше с глава. От свободата и богатството го деляха само няколко часа, нищо друго нямаше значение.
Хвърли един кратък поглед към обляната й от лунните лъчи стегната фигура и изведнъж почувства как сърцето му се свива. Хелга е наистина великолепна жена, призна пред себе си той. Ех, ако не беше толкова дяволски ефикасна, самоуверена и твърда като гранит! В момента, в който нещата излизаха от контрол, на лицето на тази жена се запечатваше такова решително изражение, че той цял потръпваше от уплаха! Не, въздъхна в себе си той. Никога не бих могъл да я подчиня на волята си. Винаги ще има инициативата… Въпреки това му стана тъжно. Хелга беше великолепна в леглото, притежаваше безупречна външност и струваше много милиони. Но беше прекалено силна за него и би го подчинила на волята си изцяло, особено след брака… А той искаше да бъде свободен, да разполага с достатъчно пари, за да сменя жените в леглото си, когато поиска. Това беше жизненото му кредо — стига усложнения, стига богати и сбръчкани бабички! Отново въздъхна и хвърли един нетърпелив поглед към часовника си.
На терасата се появи Хинкъл, в ръцете му имаше шейкър и две чаши. Този път Гренвил не успя да откаже, просто цялата му душа плачеше за едно добро питие.
— Вече се чувствам по-добре, Хинкъл! — съобщи с победоносна усмивка той. — Толкова добре, че като нищо бих хапнал един стек!
Доволна от хода на събитията, Хелга вдигна глава към лицето на стария иконом. И с учудване установи, че неодобрителното му изражение беше изчезнало.
— Разбира се, сър — отвърна Хинкъл. — Мога да ви предложа „Турнедо Росини“ и стек на капак…
Проклето враждебно копеле, не забеляза промяната Гренвил. Какво ми пука, по дяволите! Утре вече ще съм те забравил!
— Стек на капак ми звучи добре.
— За мен също, Хинкъл — вметна Хелга. — Без предястия. Дали би направил и два от твоите фантастични коктейла с шампанско?
— Разбира се, госпожо — отвърна Хинкъл и на лицето му се появи доволна усмивка.
— Не го впечатлявам кой знае колко, нали? — въздъхна Гренвил, след като икономът се оттегли.
— Имай търпение — успокои го Хелга. — Ще му трябва известно време…
— Разбира се — кимна той и стана на крака. — Ще ида да се преоблека.
Вечеряха, Хинкъл се оттегли в кухнята да приготви кафе.
Гренвил реши, че сега е моментът да се направи на загрижен.
— Защо не го пратим да си почива, Хелга? — попита той. — Цял ден е бил на крака, а вече не е толкова млад…
Хинкъл поднесе кафето и Хелга вдигна глава:
— За днес приключихме, Хинкъл — усмихна му се тя. — Както винаги, всичко беше великолепно. Можеш да идеш да почиваш, ще се оправим и сами…
— Разбира се, госпожо — отвърна икономът. — Господин Гренвил трябва да затвори френските прозорци и да спусне жалузите. Всичко останало е проверено — поклони се леко и, игнорирайки напълно Гренвил, добави: — Желая ви приятни сънища.
Най-накрая се отървах от тоя досадник, въздъхна вътрешно Гренвил.
— По телевизията има хубав филм — каза на глас той. — Искаш ли да го гледаме?
— Да, но нека останем още мъничко на въздух — кимна Хелга. — В колко часа започва?
— В десет без четвърт.
— Значи имаме време — усмихна се тя и сложи ръка върху неговата. — Вече си добре, нали, скъпи?
— Добре съм — отвърна той. — И след филма имам намерение да ти го докажа!
— Толкова съм щастлива с теб, скъпи! — промълви тя и очите й блеснаха. — Нямаш представа какво означаваш за мен!
Още час и четиридесет и пет минути, напомни си Гренвил с някакво неясно чувство за вина. Хинкъл привършваше разчистването на кухнята, до ушите им долиташе тихото потракване на посудата. Луната се отразяваше в спокойните води на езерото, острите планински върхове релефно се очертаваха на фона на обсипаното с ярки звезди небе, въздухът беше наситен с аромата на цветя. Вечерта беше наистина романтична.