Кетчъп!
Старческа ревност от страна на Хинкъл и нищо повече!
Ами отключената врата?
И за това има логично обяснение, разбира се. Нов опит на Хинкъл да разколебае вярата й в Крис!
Какво чудно има във факта, че Крис действително е отворил вратата? Пожелал е да вземе глътка чист въздух, да се наслади за минута на прекрасната нощ… А после е забравил да заключи. Какво толкова?
Самоувереността й се върна и тя стана на крака. Трябва веднага да замине за Берн!
Грабна ръчната си чанта, извади леко манто от гардероба и тръгна към хола.
Хинкъл долови стъпките й и се изправи на вратата, която водеше към терасата.
— Заминавам за Берн — сухо го уведоми Хелга. — Ще се върна довечера, не зная точно в колко часа…
— Госпожо, позволете ми да…
— Не ви позволявам нищо! — сряза го Хелга. — Смаяна съм от обвиненията, които си позволихте да отправите към господин Гренвил! Разбирам защо възприемате тази линия на поведение, но нямам никакво намерение да я търпя! Възнамерявам да се омъжа за господин Гренвил в момента, в който си го върна обратно! А вие или ще приемете да работите за него, както работите за мен, или ще трябва да напуснете! Ясно ли е?
Хинкъл замръзна на мястото си. Изражението на лицето му беше толкова наскърбено и изненадано, че Хелга неволно поруменя от срам.
— Можете да вършите каквото пожелаете, госпожо — тихо промълви икономът.
— И точно така ще постъпя! — извика Хелга, ядосана на себе си от острото чувство на срам, което заля душата й. Обърна се и изтича по стълбите, които водеха до гаража.
Хинкъл остана на мястото си с тъжно наведена глава. Когато чу, че ролсът се отдалечава надолу по пътя, той бавно отиде да заключи входната врата.
Върна се в хола, лицето му беше мрачно и замислено. После, сякаш обладан от някаква внезапна идея, той вдигна глава и забърза по коридора към стаята си. Разрови дреболиите в чекмеджето на скрина и намери кожено тефтерче с телефонни номера и адреси. Отгърна го на буквата Ф и откри името, което му трябваше. Жан Фукон. Вдигна слушалката и набра парижкия номер.
Отпуснат на един стол в средата на стаята, Арчър мрачно се оглеждаше.
Къде се е дянал Гренвил?
Едва ли е проявил лекомислието да излезе от вилата и да се появи на някое от обществените места! Нито пък е излязъл на разходка. Арчър беше сигурен, че англичанинът прие предупрежденията му да не се показва никъде до получаването на откупа. Но какво тогава се е случило с него? Къде изчезна? Защо?
Стовари юмрук върху коляното си. Господи, всичко се подреждаше така добре! Беше убеден, че Хелга ще плати, а сега този глупак изведнъж изчезна!
После му хрумна друга мисъл. Може би Гренвил е изгубил самообладание или пък не е бил сигурен в успешния завършек на операцията. Сега вероятно вече е на път да напусне Швейцария с първия удобен влак! Сигурно е така, друга причина Арчър не виждаше. Проклетото лъскаво жиголо се е уплашило и е хукнало да бяга!
Заля го вълна на горчиво разочарование. Какво му е на тъпото копеле? Нищо! Млад и красив, той лесно ще си изкарва прехраната от разни богати бабички още години напред! Няма да получи един милион долара от Хелга, но ще продължава да си живее като цар!
Арчър затвори очи, представата за собственото му бъдеще беше непоносима. Отново трябва да се върне в тълпата неудачници с техните безнадеждни планове за спечелване на милиони, с фалшивите им заеми и два пъти по-фалшивите им опити да купуват и продават имоти, които не притежават! Отново ще трябва да приема мизерни хонорари за юридически услуги на съмнителни типове! Това беше неговото бъдеще. Ще става все по-беден и все по-окъсан, ще се бори за прехраната си при все по-неблагоприятни условия… Спомни си за Джо Патерсън и поклати глава. Дори при него не можеше да се върне. Налага се да потърси нов клиент, но това не можеше да стане в Швейцария. Може би трябва да опита в Англия. В шифрованата му сметка имаше десет хиляди швейцарски франка и това бяха всичките му пари. Изтегли ли и тях — край.
Господи! Какво е накарало онзи глупак да побегне? Изглеждаше толкова уверен в успеха си при Хелга!
Проклет да бъде, изпъшка Арчър. Трижди проклет!
Вече не виждаше смисъл да стои в тази занемарена къщичка. Гренвил го няма, значи и той трябва да изчезва. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Стана на крака, в същия момент на входа се позвъни.
Замръзна на място, сърцето му пропусна един такт. Кой може да бъде? Дали Хелга не се е обадила в полицията? Едва ли, рече си Арчър. Но реакциите на тази жена винаги бяха непредвидими. Дали навън не го чакат полицаи? Поколеба се, после звънецът отново издрънча и той бавно тръгна към вратата.