— Уредих всичко — съобщи му тя и се насочи към хола.
Хинкъл сложи резето и се присъедини към нея.
— Ще вечеряте ли, госпожо?
— Не, благодаря. Вече вечерях в Лугано — отпусна се в едно кресло и добави: — Хинкъл, трябва да си поговорим…
— Разбира се, госпожо — отвърна икономът и се насочи към дъното на помещението.
— Аз съм влюбена, Хинкъл — започна тя. — А когато една жена е влюбена, тя често се държи неразумно, бих казала — дори глупаво. Крис е моят живот, Хинкъл. Искам добре да осъзнаете това. Моля ви да забравите какво казах тази сутрин, защото и вие сте част от живота ми! Без вас съм загубена… — очите й се насълзиха. — Много съм нещастна, ужасно съм разтревожена… Това не ме оправдава, разбира се. Много, страшно много съжалявам, за това, което казах сутринта! Ще ме извините ли, Хинкъл? Ще се опитате ли да ме разберете?
Очевидно развълнуван, Хинкъл бавно вдигна глава:
— Ще бъда щастлив да ви служа, госпожо — промълви той. — До края на живота си, ако вие го искате… Говорим откровено, затова ще призная, че изпитвам искрено възхищение към вас. И го изпитвам отдавна, още от годините, в които бях на разположение на господин Ролф. Вие сте забележителна жена, вие притежавате нещо, което винаги съм поставял на най-висок пиедестал. И това нещо е куражът, госпожо… — замълча за момент, после я погледна право в очите: — Именно от кураж ще имате нужда в този момент! — после леко се поклони и се насочи към вратата: — Ще ме извините, но трябва да се погрижа за някои неща…
Обзета от чувство на дълбока самота, Хелга излезе на терасата и отправи поглед към водите на езерото, облени от лунната светлина. Помисли си за Крис, нощта и денят след нея й се сториха нетърпимо дълги.
Кураж?
Какво искаше да каже Хинкъл?
Приспивателните тази нощ бяха три и тя с благодарност се отпусна в лепкавите вълни на съня.
Точно в осем и половина Хинкъл почука на вратата на спалнята и вкара вътре количката със закуската. Леко замаяна от силната доза приспивателни, Хелга бавно се намести върху възглавниците.
— Сигурно сте спала дълбоко, госпожо — отбеляза Хинкъл, докато наливаше кафето.
— Взех три приспивателни — обясни му тя.
Той й подаде чашата и отстъпи крачка назад.
— Денят ще бъде тежък за вас, госпожо. Доколкото разбрах, господин Арчър ще се обади едва утре сутринта…
Хелга само кимна с глава.
— Предлагам да потърсите някакви развлечения. Когато човек седи и чака, времето се точи много бавно…
— Ще се оправя — тръсна глава Хелга. — Ще поседя на терасата, имам да мисля за много неща…
— Точно това не бива да правите, госпожо! — твърдо рече Хинкъл. — Предлагам да отскочите до Комо, да поразгледате магазините и да обядвате там. Седенето на терасата само ще увеличи напрежението ви.
Прав беше, разбира се. До появата на Арчър имаше цели тридесет и шест часа, тя можеше само да седи и да си хапе нервите. С нищо не би могла да помогне и на Крис…
— Добре, Хинкъл — погледна го тя, — ще отида до Комо.
Не можеше да знае, че Хинкъл с нетърпение очаква телефонното обаждане на Жан Фукон и никак не държи да разговаря с него в присъствието на господарката си.
Някъде около единадесет, бледа и уморена, Хелга най-сетне се качи в колата и потегли надолу по пътя. Хинкъл изпусна една дълбока въздишка на облекчение. После започна да се разхожда напред-назад по терасата, час по час хвърляше нетърпелив поглед на часовника си.
Телефонното позвъняване дойде чак в единадесет и половина. Хинкъл беше приключил с работата си, дори успя да похапне и един сандвич. Когато апаратът започна да звъни, той скочи на крака и се завтече към хола.
Хелга с мъка си пробиваше път в оживеното движение по централните улици на Комо. Най-сетне видя едно свободно място и ловко паркира ролса. Тръгна да се разхожда, очите й механично се спираха по богатите витрини, но нищо не виждаха. Мислеше за Крис. Какво ли прави сега? Дали онези бандити му дават храна? Утре парите ще я чакат. Ще ги даде на оная свиня Арчър и до вечерта Крис вероятно ще бъде свободен… Представи си каква нощ ги очаква и тялото й потръпна от внезапна възбуда. Отново ще бъдат заедно! Какво са два милиона в сравнение с тази радостна възбуда? Нищо, абсолютно нищо! Тя обича този мъж! Господи, колко много го обича! Веднага ще заминат за Парадайс сити и там ще се оженят. На душата й стана леко, беше сигурна, че е успяла да постигне разбирателство с Хинкъл. А вила „Хелиос“ ще бъде обявена за продан. Прекалено много станаха неприятните й преживелици в нея! Вече никога не би могла да живее тук. Обядва и подкара колата обратно към Лугано. Малко след като влезе в града, пред очите й се появи рекламата на някаква агенция за недвижими имоти. Отби колата и спря, просто за да убие малко време. В кантората се срещна лично със собственика на агенцията — сдържан и добре облечен швейцарец, който я увери, че може да продаде вилата без никакви проблеми. Имал богат клиент, който търсел нещо подобно, а исканата от нея цена била съвсем разумна… Без капка съжаление в душата Хелга го упълномощи да сключи сделката и обеща да опразни вилата в двуседмичен срок.