Часът беше 9.45. Още два часа!
Седна и подложи лицето си на топлите слънчеви лъчи. До стола й изведнъж изникна Хинкъл и тя с изненада отбеляза, че е свалил обичайната си бяла престилка. На нейно място беше облякъл тъмносин костюм и строга сива вратовръзка. В ръцете си държеше голям оранжев плик.
— Госпожо Ролф — тихо, но отчетливо промълви той, — искам да си поговоря с вас. Не като прислужник, а като човек, който ви желае доброто. И който, ако позволите… изпитва приятелски чувства към вас…
— Какво има? — втренчено го изгледа Хелга. — Защо сте облечен по такъв начин?
— В случай, че намерите за неприемливо това, което ще ви кажа, аз възнамерявам веднага да напусна — отвърна Хинкъл. После придърпа съседния стол и се отпусна върху него, без да поиска разрешение. Никога не беше си позволявал подобно поведение и Хелга смаяно го гледаше.
— Да напуснете ли? — объркано попита тя. — Мисля, че се разбрахме, Хинкъл…
— Аз ви разбрах, госпожо — погледна я спокойно икономът. — А сега е ваш ред. Затова ще ви помоля да не ме прекъсвате. После, разбира се, ще имате пълната свобода да приемете или отхвърлите това, което ще чуете…
Хелга усети как по гърба й пробягват студени тръпки, в душата й нахлу предчувствието за огромно нещастие.
— Поведението ви е наистина странно, Хинкъл — промърмори тя. — Кажете каквото имате да ми казвате…
— Имам една племенница, госпожо — започна икономът. — Дъщеря на сестра ми. Преди петнадесет години се омъжи за един французин на име Жан Фукон и оттогава насам живеят в Париж. Фукон беше полицай, малко след сватбата го прехвърлиха на работа в Интерпол. Там направи добра кариера и в момента е заместник главен комисар на тази организация. Със съжаление ще ви призная, госпожо, че още в момента, в който видях господин Гренвил, аз изпитах към него съвсем определени подозрения. Вчера телефонирах на господин Фукон и го попитах дали Интерпол разполага с някаква информация за господин Гренвил…
Лицето на Хелга стана бяло като стената зад гърба й.
— Как сте посмели! — извика тя. — От ревност сте си изгубили ума! Не искам да ви слушам повече!
— Трябва да чуете това, което искам да ви кажа, госпожо — тъжно я изгледа Хинкъл. — Разполагам с неоспорими доказателства, които подкрепят фактите. Снощи един униформен полицай ми донесе копие от досието на господин Гренвил. Моят зет ми направи услугата да го изпрати по спешност в Женева. Полицията в Германия търси господин Гренвил по три обвинения в многоженство.
Хелга потръпна от ужас, ръцете й конвулсивно се притиснаха към пламналите бузи.
— Многоженство?!
— Да, госпожо. Според данните в полицейското досие господин Гренвил се е занимавал с възрастни жени. Методите му са били прости — намира подходяща, задължително богата и самотна жена, сключва брак с нея и живее на нейни разноски, докато му омръзне. После просто изчезва и повтаря номера с друга самотна жена, на друго място…
— Не вярвам! — пронизително изкрещя Хелга. — Не искам да слушам, не вярвам!
Хинкъл поклати глава и продължи разказа си с явна неохота.
— Отвличането на господин Гренвил е фалшиво, госпожо. Полицията установи, че само преди два дни той е бил в компанията на господин Арчър, засечени са във вашия ролс. Това е неоспорим факт, тъй като господин Арчър е дал на полицая визитната си картичка, а господин Гренвил му е показал паспорта си. Прослушах внимателно записа на вашия разговор с господин Арчър и отбелязах момента, в който той твърди, че никога не е виждал господин Гренвил. Но само ден преди това те са били засечени във вашата кола.
Хелга затвори очи, пръстите й се свиха в юмруци.
— Всички подробности са тук, в този плик.
— Многоженство! — изстена Хелга. — Този мръсник е искал и мен да включи в колекцията си!
Хинкъл съчувствено я наблюдаваше. Промяната настъпи изведнъж, направо пред очите му. Тялото й се стегна, очите й широко се разтвориха. Лицето й се превърна в мраморна маска, а зениците — в две сини ледени късчета.
Скочи на крака и започна да се разхожда напред-назад по терасата. Хинкъл мълчеше и чакаше, свел поглед към изпъстрените си с лунички ръце. След няколко минути тя бавно пристъпи към него.