Хелга протегна ръка към пакетчето цигари и бавно запали.
— Някога мислех, че си разумен и съобразителен човек, Джак — спокойно рече тя. — Но сега, след като вече си не само фалшификатор, изнудвач и крадец, а и долен слуга на мафията, мога да изпитвам към теб единствено презрение!
— Слушай какво ще ти кажа! — стисна юмруци Арчър. — До гуша ми дойде от твоите обиди! Ако искаш да си получиш любовника, ще трябва да преведеш десет милиона долара по една банкова сметка в Женева! Ако не го искаш — кажи, и разговорът е приключен!
На устните на Хелга се появи презрителна усмивка.
— Бедничкият, дрипав Арчър! — промълви тя. — Нямаш представа какъв си глупак! Нека ти кажа кой е Тимоти Уилсън. Баща му бил беден учител по голф, който не можел да даде на сина си нищо друго, освен добри познания в тази игра. Момчето пък било красиво и амбициозно. Днес твърди, че е завършило Итън и Кембридж, но на практика е напуснало дома си още на шестнадесет години. Добрало се до Париж и постъпило като пиколо в хотел „Трилион“. Научило френски, но работата не го задоволявала. Прехвърлило се в Италия и станало келнер в едно малко ресторантче, някъде в покрайнините на Милано. Научило и италиански. Работата отново му се сторила незадоволителна. Интересът му към жените ставал все по-голям. От Италия отишъл в Германия и станал келнер в хотел „Адлон“. Така научил и немски. Някаква богата, но доста възрастна жена се влюбила в него и му предложила брак. Той приел и в продължение на две години живял безгрижно, харчейки парите на тази жена. После му станало скучно. Открил друга богата жена, оженил се и за нея. Историята се повторила, той изчезнал и се оженил за трета богата старица. Малко преди да стане това, Тимоти Уилсън променил името си и се превърнал в Кристофър Гренвил.
По тялото на Арчър пробягаха хладни тръпки, той напразно се опитваше да каже нещо. Хелга не му даде тази възможност, гласът й продължи да звучи със стоманена твърдост:
— Разполагам с полицейското досие на Кристофър Гренвил, или Тимоти Уилсън… Както предпочиташ… Немската полиция го търси по обвинение за многоженство!
Арчър безсилно се отпусна в стола, по челото му избиха ситни капчици пот. Някъде от вътрешността на вилата долетя телефонен звън.
— Още ли ти харесва карето аса, което държиш в ръце? — хладно полюбопитства Хелга. — Нали така каза при първата ни среща — че държиш каре аса?
На терасата се появи Хинкъл.
— Моля за извинение, госпожо — рече той. — На телефона е господин Гренвил, настоява да говори с вас…
Хелга поклати глава и Арчър разбра, че трябва да се прости с всякакви надежди.
— Нямам желание! — отсече тя.
— Много добре, госпожо — склони глава Хинкъл и се върна обратно в хола. В настъпилата напрегната тишина Арчър ясно дочу спокойния глас на иконома: — Съжалявам, мадам не желае да разговаря с вас.
После Хелга свали слънчевите си очила и впи очи в лицето на Арчър. Той неволно потръпна от хладната ярост на блестящосините зеници.
— А сега изчезвай, Джак! Не вярвам нито дума от това, което ми каза! Мафията! Вие двамата с онзи нещастен многоженец сте решили да измъкнете малко пари от мен, нали? Ти ми каза, че не го познаваш, нали, лъжецо? Но аз разполагам с полицейска информация, според която сте били засечени заедно! Махай се от очите ми! Толкова си оглупял, че вече не те бива дори за един елементарен блъф!
Арчър имаше вид на човек, който всеки момент ще получи инфаркт. Вкопчил пръсти в яката на ризата си, той правеше отчаяни усилия да си поеме дъх.
Хелга го наблюдаваше с каменно лице.
Най-накрая онзи успя да се справи с шока и дрезгаво промълви:
— Хелга, трябва да ми повярваш!… Ще ти разкажа цялата истина! Ние с Гренвил действително организирахме тази история с отвличането… Познавам от доста време един криминален тип в Женева и имах неблагоразумието да му поискам двама души за операцията по фалшивото отвличане. Кълна ти се, че говоря истината! Но този тип ни е заподозрял и наистина отвлече Гренвил! На мен ми отнеха паспорта и ме принудиха да дойда при теб с техните условия! — ръцете му отчаяно се размахаха: — Нима Гренвил не означава нищо за теб? Нима не си го обичала? Ако откажеш да платиш, те ще го обезобразят! Това са наистина безскрупулни престъпници, Хелга! Трябва да му помогнеш!
Хелга запали втора цигара и Арчър забеляза, че ръцете й дори не потрепват.
— Наистина го обичах — кимна тя. — Но с това е свършено. Нима мога да обичам един лъжец и измамник, който се е женил за няколко старици едновременно? — лицето й поруменя, очите й гневно запламтяха: — Не вярвам нито дума на твоите дрънканици за някакви мафиози! Ти винаги си бил евтин блъфьор! Махай се оттук! Можеш да считаш, че си извадил късмет, защото не искам да си цапам ръцете с теб и твоя приятел многоженеца! Няма да се обадя в полицията, но сериозно те предупреждавам, че мернеш ли ми се още веднъж пред очите, ще си имаш големи неприятности! Хайде, изчезвай!