Рипли раздвижи устни и леко се озъби зад гърба му.
„Какво доживях — помисли си тя, докато довършваше упражненията си. — Някакъв задръстен учен да ме обвинява, че се страхувам.“ Ако не беше толкова смешно, би й се сторило обидно. После се замисли върху предложението му да й заплати за времето, което би загубила за глупавите му експерименти или проучвания — както и да ги наричаше. Жалко, че бе най-привлекателният и определено най-добре сложен мъж, когото бе срещала от месеци насам. Ако не бе толкова досаден слабоумник, биха могли да се позабавляват с упражнения от съвсем различно естество. Но вместо това, щеше да се старае да го избягва винаги, когато бе възможно. Нямаше да й бъде лесно, но поне нямаше да скучае през зимата.
Когато усети приятна умора в мускулите, Рипли се върна в съблекалнята, взе душ, облече банския си костюм и се отправи към басейна.
Би трябвало да се досети, че тук отново ще се натъкне на него. Беше я изпреварил и вече правеше обиколки с плавни, почти лениви движения на ръцете. С изненада установи, че тенът покрива всеки видим сантиметър от тялото му. Черният бански не скриваше много от него.
Рипли не се отказа от плуването дори при перспективата да дели басейна с него. Хвърли хавлиената кърпа встрани и се гмурна. Когато се показа над водата, той беше съвсем близо до нея и нехайно се носеше по повърхността.
— Имам една идея.
— Обзалагам се, че си пълен с идеи. — Тя потопи глава и приглади косите си назад. — Слушай, басейнът е голям, нека си го поделим. Ти стой от тази страна, а аз ще стоя от другата.
— Не бих го нарекъл идея, а по-скоро предложение.
— Бук, ще ме ядосаш.
— Нямам предвид… — Този път той наистина се изчерви и руменината, в съчетание с мъжествената набола брада, му придаде още повече чар. Рипли усети приятна тръпка на желание и това я смути. — Наистина не намеквам за… — Пое си дълбоко дъх, защото знаеше, че в противен случай ще започне да заеква. — Имах предвид да се състезаваме.
Блясъкът в очите й издаде, че идеята за състезание й допада, но след миг тя се преобърна във водата и заплува на другата страна.
— Не ме интересува.
— Ще ти дам четвърт дължина преднина.
— Да, явно наистина си решил да ме ядосаш.
— Предлагам четири дължини — упорито продължи гой. — Ако победиш, няма да те безпокоя повече. Ако аз победя, ще ми отделиш един час от времето си. Един час — срещу три месеца спокойствие. Определено ти би имала по-голяма полза от победата.
Беше готова да му отвърне троснато, че каквото ще да става, няма да му позволи да я безпокои. Имаше само една малка пречка: не бе в състояние да устои на предизвикателството.
— Четири дължини, без преднина. — Тя нагласи очилата за плуване на главата си. — Когато победя, ще стоиш настрана от мен, няма да споменаваш за проекта си или както там го наричаш и няма да проявяваш лично любопитство.
— Това последното е истинско предизвикателство, заместник-шериф Тод, но съм съгласен. Ако аз победя, ще дойдеш в къщата и ще ми асистираш в някои тестове. Един час работа, но с пълно съдействие от твоя страна.
— Съгласна съм. — Когато й подаде ръка, тя само я погледна с безразличие. — Забрави!
Рипли го изчака да се присъедини към нея до стената и се подготви, като вдиша и издиша бавно няколко пъти.
— В свободен стил ли ще се състезаваме?
— Да. На три ли тръгваме?
Тя кимна.
— Едно, две…
На три двамата се оттласнаха едновременно и запориха водата. Рипли нямаше намерение да губи, дори не смяташе, че това е възможно. Откакто се помнеше, плуваше всеки ден, а и тук бе на своя територия.
Забеляза добрата му форма още при първата обиколка. Беше впечатлена, но знаеше, че нейната е по-добра.
Докоснаха отсрещната стена и се оттласнаха за втората обиколка.
Тя бе красива и Мак се надяваше по-често да му се удава възможност да я наблюдава — при по-малко напрегнати обстоятелства. Забеляза, че не само е силна, а и притежава грация на истинска атлетка.
Никога не се бе заблуждавал, че е велик в тази област. Но ако имаше нещо, което можеше да прави добре, то бе плуването. Трябваше да признае, че не бе очаквал силите им да са толкова изравнени. Неговият размах бе по-широк и бе с около десетина сантиметра по-висок от нея, но тя имаше невероятно силни крака.
При третата дължина Мак увеличи темпото. Рипли отвърна със същото. И двамата приемаха това като предизвикателство и то ги забавляваше. Тя си играеше с него. Отново усили скоростта. Струваше му се дяволски забавно, че си бе наумила на всяка цена до му натрие носа.