Шест цяло и две! Едва не подскочи, щом осъзна какво означава това.
— При предишния си опит с други активни кръгове, дори по време на ритуал, съм регистрирал не повече от пет цяло и осем. Ще трябва да проверя тези данни.
Мак отново се изправи на крака, целият покрит със сняг, и направи множество снимки. Изпусна фотоапарата си и изруга. Беше му необходимо известно време, докато го изрови от купчината сняг, и се разтревожи, да не би да се е повредил.
Но нищо не можеше да помрачи тръпката. Застана неподвижно сред смълчаната гора и се запита дали наистина е попаднал на сърцето на сестрите.
Час по-късно, без да се е прибирал в къщата, Мак с мъка пристъпваше по заснежения плаж. Приливът и отливът бяха отнесли част от снега. Но влагата и студът оставаха непоклатими.
Откъм морето на талази се носеше леден въздух. Въпреки че беше навлечен с доста дрехи, пръстите на ръцете и краката му усещаха студа.
През ума му за миг премина мисълта за горещ душ и чаша димящо кафе, докато разглеждаше мястото, където си спомняше, че бе видял жената през първата нощ, откакто бе на острова.
— Какво правиш, по дяволите?
Мак вдигна поглед и видя Рипли, застанала на вълнолома. Беше леко смутен, защото още щом я погледна, първата му мисъл бе за горещ, страстен секс.
— Работя. А ти?
Тя сложи ръце на хълбоците си. Мак не можеше да види очите й, защото бяха скрити зад тъмни очила. Съжали, че не се бе сетил да вземе своите, защото слънчевата светлина, отразявана от снега, го заслепяваше.
— Върху какво работиш? Опитваш се да се превърнеш в прословутия Снежен човек?
— Никой не е срещал Йети в тази част на света.
— Погледни се, Бук!
Мак сведе поглед и видя, че наистина целият е в сняг. Знаеше, че ще настане голяма бъркотия, когато свали всички дрехи, за да вземе душ.
— Явно съм бил твърде погълнат от работата си.
Тъй като бе очевидно, че Рипли няма да отиде при него, той се отправи към нея. Не беше лесно и докато с мъка си проправяше път, се удари в две снежни преспи, високи до над коленете му. Все пак успя да стигне до вълнолома, покатери се върху него и си пое дъх.
— Чувал ли си за измръзване? — сухо попита тя.
— Все още чувствам пръстите на краката си, но благодаря, че си загрижена за мен. Какво ще кажеш да изпием по едно кафе?
— Случайно не нося със себе си.
— Ще те черпя една чаша.
— На работа съм.
— Може би наистина ще получа измръзване. — Мак извърна глава и й хвърли умоляващ поглед. — Не е ли твое задължение, като служител на обществото, да ми помогнеш да се стопля и подслоня?
— Не, но ще се обадя в здравната служба.
— Добре, едно на нула за теб. — Докато прескачаше парапета, за част от секундата се сети да запази фотоапарата, който висеше на рамото му. Застана до нея. — Накъде си се запътила?
— Защо?
— Хрумна ми, че където и да отиваш, там ще има кафе.
Рипли въздъхна. Изглеждаше премръзнал и очарователно смешен.
— Добре, хайде! Отивам на топло.
— Не те видях във фитнес клуба тази сутрин.
— Станах късно.
— Не те видях и в селото.
— Нали сега ме виждаш!
Мак забеляза, че тя има широка крачка и той едва успява да я догони.
Рипли се спря пред полицейския участък и го огледа от глава до пети.
— Изтупай снега от обувките си!
Той се подчини, изтупа палтото и панталоните си.
— О, за бога! Я се обърни!
Рипли изчетка полепналия по него сняг и се намръщи, когато реши да почисти и предниците на палтото му. Тогава вдигна очи и долови насмешката в погледа му.
— Какво смешно има?
— Просто обичам да се грижат за мен. Искаш ли и аз да те изтупам?
— Гледай къде стъпваш, щом искаш да пиеш кафе. — Отвори вратата и бе неприятно изненадана, че Зак го няма вътре. Свали ръкавиците и палтото си и размота шала, докато Мак правеше същото. — Защо си лазил в снега, по дяволите?
— Наистина ли искаш да знаеш?
— Мисля, че не.
Тя се приближи до кафеварката и наля последното кафе на дъното в две чаши.
— Все пак ще ти кажа. Преди малко бях в горичката и открих района, където вие… сте се справили с Ремингтън онази нощ.
Стомахът на Рипли се сви — познато усещане.
— Откъде знаеш, че си го открил?
Мак пое кафето, което тя му подаде.
— Това си е моя работа. Затворили сте кръга, нали?
— Говори с Миа за тези неща.