— Отговори просто с да или не, не е трудно да се направи избор.
— Да. — Любопитството й надделя и тя попита: — Защо?
— Защото има остатъчна енергия. Безпрецедентна в моите изследвания. Силна магия.
— Както ти казах, Миа е компетентна по тези въпроси.
Мак спокойно започна да духа горещото кафе.
— Има ли някаква особена причина вие с нея да не се разбирате или е просто несходство в характерите.
— И двете, но не е твоя работа.
— Добре. — Той отпи от кафето. Имаше вкус на гореща тиня, но бе пил и по-лошо. — Какво ще кажеш за една вечеря тази вечер?
— Да, имам такива планове.
Устните му трепнаха:
— Имах предвид — с мен.
— Тогава не.
— Трудно ще намеря удобен случай отново да те целуна за лека нощ, ако първо не вечеряме заедно.
Рипли се облегна на малката масичка, където бе поставена кафеварката.
— Това беше импулсивна постъпка.
— Може би ще промениш мнението си, след като хапнем пица заедно.
Вече бе променила мнението си. Само като го гледаше, й се отваряше апетит.
— И в останалото ли си толкова добър, колкото в целуването?
— Как би трябвало да отговоря, за да не прозвучи идиотски?
— Добре. Може да хапнем пица някога по-късно. Но дори и това да се случи, нито дума за твоята работа!
— Приемам условието. — Мак и подаде ръка.
Рипли можеше да не му обърне внимание, но й се стори, че би било признак на малодушие. Стисна ръката му и почувства огромно облекчение, че при допира на дланите им не стана нищо необичайно.
Но Мак нямаше намерение да си тръгва.
— Кафето беше наистина ужасно — заяви откровено.
— Знам. — „Това, което се случва в момента, е напълно естествено — каза си тя. — Раздвижването на кръвта, когато една жена застане до мъж. Тръпката на очакването, споменът на какво са способни тези устни.“ — О, по дяволите! — Приближи се към него. — Направи го!
— Надявах се да го кажеш.
Мак остави чашата с кафето, обхвана с длани лицето й и лекото плъзгане на пръстите му я накара да настръхне. Устните му докоснаха нейните, всмукаха ги и сякаш й се зави свят.
— О, боже, наистина го правиш добре!
— Благодаря. — Той плъзна ръката си към основата на шията й. — А сега се успокой, става ли? Опитвам се да се съсредоточа.
Тя обви ръце около кръста му и с наслада се притисна към него. През миглите си забеляза, че очите му са отворени и я наблюдават. Това я накара да се почувства единствената жена на света. Сякаш отново изживя първата си целувка. Никога не бе изпитвала нужда мъжете да й показват на каква нежност са способни, но сега това я изпълни с блаженство.
Пръстите му започнаха леко да масажират шията й, намирайки странни чувствителни точки, за които не бе и подозирала, че съществуват. Мак промени положението на устните си, сякаш експериментираше, и насладата й прерасна в неутолим копнеж.
Рипли се притискаше все по-силно към него. Сърцето й биеше лудо, кръвта й кипеше.
Той я задържа така за миг, докато възвърна равновесието си, и после с треперещи ръце я отдалечи от себе си.
— О! Трябва да призная, че наистина те бива! Да не би да си учил екзотични сексуални техники или нещо подобно?
— Всъщност… — Мак прочисти гърлото си. Изпитваше нужда да седне. — Би могло да се каже, че съм правил проучвания и в тази област.
Рипли впери поглед в него:
— Нали не се шегуваш?
— Сексуалните ритуали и обичаи често са важна част от… Защо просто не ти покажа?
— Аха. — Тя повдигна ръка, за да го отблъсне. — На дежурство съм, а и вече успя да ме възбудиш достатъчно. Ще те уведомя, когато съм готова да хапнем пица заедно.
— Дай ми пет минути и ще бъдеш готова. — Мак пристъпи напред, докато гърдите му се опряха в дланта й.
— И дума да не става! Обличай си палтото и тръгвай!
За миг й хрумна, че няма да се подчини. Тогава, сякаш под въздействието на магия, той отстъпи назад.
— Когато дойде моментът, искам пицата да е голяма, с много пълнеж.
— Чудесно, аз — също.
— Това улеснява нещата. — Мак облече палтото си и взе фотоапарата. — Радвам се, че те открих, заместник-шериф Тод. Благодаря за кафето.
— Тук сме, за да служим на обществото, доктор Бук.
Когато излезе, той нахлузи скиорската си шапка. Би могъл да се върне на плажа и да се потопи в ледената вода. Ако не се удавеше, щеше да се поохлади.
Шеста глава
Налагаше се да провежда много бързи разговори, да дава подкупи и да се бори със зъби и нокти. Но Джонатан К. Хардинг бе готов на всичко, когато ставаше въпрос за сензационна статия.
Инстинктът му, който той смяташе за най-добрия в бизнеса, му подсказваше, че Евън Ремингтън е ключът към сензацията на десетилетието. Не само поради скандала, който все още тлееше. Всичко, свързано с Ремингтън — как бе прикривал склонността си към насилие от света, от прочутите си клиенти в Холивуд, от висшето общество, — според Хардинг вече бе преповторено многократно. Дори повечето подробности за бягството на красивата му млада съпруга, рискувала живота си, за да се освободи от жестокостта и заплахите му, вече бяха банални.