Беше се поразровил и имаше достатъчно достоверна информация къде и как е избягала, къде е работила и живяла през първите осем месеца, след като бе разбила мерцедеса си върху скалите. От това би се получило интригуващо четиво. Бившата дама от висшето общество, глезената принцеса — да живее в евтино обзаведени стаи, да работи като готвачка в заведения за бързо хранене или сервитьорка, местейки се от град в град, с пребоядисана коса и променено име. Тази история би му донесла успех.
Но най-голям интерес за него представляваше периодът от заселването й на малкото парче земя в Атлантическия океан до затварянето на Ремингтън в килия. Нещата там просто не изглеждаха правдоподобни, не бяха достатъчно подредени, за да може Хардинг да приключи със случая. Или по-скоро — изглеждаха твърде подредени.
Ремингтън случайно я открива. Чисто съвпадение. Набива я. Влиза героят — местният шериф, новата й любов.
„Дори след раняването си — мислеше си сега Хардинг — продължава да се грижи за спасението й. Арестува Ремингтън в гората, отървавайки красивата героиня от опасността да й пререже гърлото. Отвежда го в затвора и едва тогава отива в болницата да зашият раната му.“
Доброто момче спасява хубавицата, лошото момче отива в изолатора за душевноболни. Доброто момче се оженва за момичето и заживяват щастливо.
Тази история бе предъвквана в медиите седмици наред след арестуването на Ремингтън. И както става обикновено, постепенно беше престанала да предизвиква интерес.
Но се носеха слухове, които никой не бе успял да потвърди, че онази нощ в гората се е случило и нещо друго, освен светкавична полицейска акция. Слухове за магьосничество.
Отначало и Хардинг бе отхвърлил тази идея. Струваше му се достатъчно да спомене за нея като любопитна подробност. В края на краищата Ремингтън бе лунатик. Неговите сведения за онази нощ, за които Хардинг бе заплатил доста пари, едва ли биха могли да се възприемат без известна насмешка. И все пак…
Доктор Макалистър Бук — Индиана Джоунс в областта на паранормалните явления — се бе заселил временно на острова Трий Систърс. Нима това не бе достатъчно да събуди любопитството му!
Хардинг знаеше, че Бук не е от хората, които губят времето си напразно. Този човек си бе проправял път през джунглата, бе изминал километри през пустини и бе изкачвал планини, за да прави изследвания в областта на необичайното. И всичко това — предимно на свои разноски. Беше доста богат.
Но не губеше времето си напразно. Беше опровергал повечето от така наречените магии и бе доказал малко от тях. Но когато докажеше нещо, хората бяха склонни да слушат. Интелигентните хора.
Ако нямаше нещо вярно в тези слухове, защо би заминал там? Хелън Ремингтън, пардон, Нел Чанинг Тод не предявяваше никакви претенции. Разбира се, бе говорила пред полицията, но не бе споменала за магьосничество. Никой от пресата не бе успял да изкопчи нищо в тази връзка и от адвокатите й.
Но Макалистър Бук бе сметнал, че си заслужава да посвети времето си на Острова на Трите сестри. И това бе заинтригувало Хардинг достатъчно, за да го накара и той самият да проучи острова и легендите за него. Репортерският му нюх бе надушил, че тази история може да се окаже истинска сензация.
Беше се опитвал да си уреди интервю с Мак, но без успех. Хора като Макалистър Бук бяха богати, влиятелни и непреклонни. С малко съдействие би могъл да събере солидна информация за семейството и сина им — преследвач на духове. Но никой, особено самият Бук, не желаеше да сътрудничи и това бе оскърбително.
Трябваше само да намери верния лост и да приложи достатъчен натиск. Хардинг бе убеден, че Ремингтън ще му помогне да открехне капака. След това можеше да се погрижи за останалото.
Хардинг тръгна по коридора на отделението за душевноболни. Ремингтън бе законно освидетелстван като невменяем, което бе спестило на данъкоплатците един дълъг съдебен процес и долните инсинуации в пресата, ако изобщо бе започнал.
Факт бе, че върху оръжието, използвано срещу шерифа на острова, имаше отпечатъци от пръстите на Ремингтън. Шерифът и двете свидетелки — едната, от които заместник-шериф, бяха дали показания, че Ремингтън е държал ножа опрян до гърлото на съпругата си и е заплашвал живота й.