Леко замаян, Мак влезе в голяма стая със запален огън в камината. Беше пълна с цветя, меки тъкани, лъскави мебели и стъкло. Подът бе застлан с поизбелели красиви килими. Не можеше да отрече, че всичко е подредено с вкус и дъха на богатство и уют.
Цветята — кремове със звездовидни цветове, бели като снега навън, бяха поставени във високи прозрачни вази. Въздухът бе наситен с уханието им, но се долавяше и нейният аромат.
„Дори и мъртвец — помисли си Мак — би почувствал, че кръвта му се затопля и закипява.“
Вниманието му бе привлечено от книгите, подредени на полици между хубави бутилки, късове кристал и интересни малки статуетки. Четивата в дома на един човек говореха много за характера му.
— Аз съм практична жена.
Мак подскочи. Беше влязла съвсем безшумно.
— Моля?
— Практична — повтори тя и остави подноса с бутилката вино и две чаши. — Книгите са моята страст и отворих книжарница, за да мога да извличам полза от нея.
— Твоята страст е еклектиката.
— Чистите жанрове ми се струват еднообразни. — Наля вино и се приближи, без да откъсва очи от него. — Навярно би се съгласил, защото и твоите интереси са разнообразни.
— Да, благодаря.
— Тогава да пием за разнообразните страсти. — Миа допря чашата си до неговата и очите й закачливо светнаха. Седна на едно ниско канапе и все още усмихната, потупа възглавницата до себе си. — Хайде седни. Кажи ми какво мислиш за нашия малък остров сред морето.
Мак се запита дали стаята е прекалено затоплена, или Миа просто излъчва топлина, откъдето мине. Все пак седна.
— Харесва ми. Селото е доста старомодно, но е необикновено, а хората са дружелюбни, без да са натрапчиво любопитни. Книжарницата ти добавя известна изтънченост, морето — вълшебство, а гората — загадъчност. Чувствам се приятно тук.
— Много си наблюдателен. А как ти се струва моята малка къщичка?
— Повече от уютна. Вече свърших доста работа.
— Ти също си практичен човек, нали, Макалистър? — Миа отпи от червеното вино с червените си устни. — Въпреки че според мнозина си избрал непрактична област и изучаване.
Мак се почувства така, сякаш яката на ризата му го стяга.
— Познанието винаги е практично.
— Значи това, което търсиш, е познание? — Миа се сви на кълбо и коленете й съвсем леко докоснаха крака му. — Търсещите умове ме привличат.
— Да, разбира се. — Мак отпи от виното.
— Как си с… апетита?
Мак поруменя.
— С апетита?
Миа реши, че наистина е очарователен.
— Да се преместим в трапезарията? Ще те нагостя.
— Чудесно.
Тя се изправи и отново докосна ръката му с върховете на пръстите си.
— Донеси виното, красавецо.
„Боже мой!“ Това бе единствената му мисъл.
Трапезарията би трябвало да изглежда официална и внушителна с огромната си махагонова маса, бюфетите и столовете с високи облегалки. Но бе уютна колкото приемната. Тук цветовете също бяха топли, различни оттенъци на тъмночервено, примесени с тъмнозлатисто.
Цветя в същите нюанси, поставени в кристални вази, изпълваха въздуха с аромата си. Огънят в камината пращеше — като акомпанимент на тихите звуци на арфи и гайди. Завесите на трите прозореца на стената не бяха спуснати, за да може в стаята да се забелязва контрастът между тъмната нощ и белия сняг навън. Всичко изглеждаше идеално като на пощенска картичка.
На масата имаше сочно печено агнешко и няколко запалени свещи.
Ако целта й бе да създаде романтична обстановка, определено бе постигнала успех.
Докато се хранеха, Миа насочи разговора към литературата, изкуството и театъра, като през цялото време го наблюдаваше с подчертан интерес.
Мак си помисли, че погледът й му действа хипнотизиращо.
Светлината от свещите сякаш танцуваше върху кожата й като злато върху алабастър, а очите й имаха матов блясък — като през дим. Искаше му се да я нарисува, но не само на скица, нахвърляна с молив, а с маслени бои, върху платно.
Беше изненадан, че имат толкова много общи интереси. И двамата обичат книгите и приятната музика.
После прекараха доста време във взаимно опознаване. Мак узна, че е израснала тук, в тази къща, като единствено дете. Родителите й бяха поверили ежедневните грижи по отглеждането й предимно на Лулу. Бе посещавала колежа в Радклиф и притежаваше диплома по литература и бизнес.
Родителите й бяха напуснали острова още преди тя да завърши образованието си и рядко се връщаха.
Разполагаше с много пари, както и той.
Не ходеше на сборища на вещици, нито принадлежеше към някоя група или организация. Живееше спокойно и усамотено в къщата, където се бе родила. Никога не се бе омъжвала и не бе живяла с мъж.